Под купола (Том I)
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Под купола (Том I)». Краткое содержание книги:
„Свине — помисли си професорът. — Тъпи селски свине с тъпи селски кратуни.“ Той скочи от леглото и се втурна към съседната стая. Косата му се развяваше, а мускулите на мършавите му бедра се свиваха ритмично.
Дядо му бе издигнал хижата след края на Втората световна война. Постройката имаше само две стаи — голяма спалня с изглед към езерото и хол, изпълняващ функциите и на кухня. Токът се осигуряваше от стар генератор „Хенске“, който Търстън бе изключил, преди да си легнат — дрезгавото му бучене изобщо не предразполагаше към романтика. Виж, огънят бе съвсем друго нещо — бяха го запалили снощи, и то не защото им бе студено, а само заради романтичната атмосфера, — и въгленчета все още проблясваха в камината.
„Може би съм се объркал, май я прибрах в чантата си… Дано да съм я прибрал…“
За съжаление не бе станало така. Дрогата си бе там, точно до остатъците от сиренето „Бри“, което бяха похапнали малко преди снощния сексмаратон.
Търстън се устреми натам и в същия миг някой похлопа на вратата. Не, не похлопа, а направо заблъска по нея.
— Минутка! — извика професорът с изненадващо любезен глас. Каролин стоеше на прага на спалнята, загърнала се с чаршаф, ала той въобще не я забелязваше. В съзнанието му — което все още търпеше някои от страничните ефекти от марихуаната и по-специално засиленото чувство на параноя — изригна вулкан от несвързани мисли: уволнение от колежа, „полицията на мисълта“ от романа на Оруел „1984“, уволнение от колежа, отвратената реакция на трите му деца (от две бивши съпруги) и естествено, уволнение от колежа. — Само минутка, обличам се и идв…
Обаче вратата се отвори с трясък и в нарушение на поне девет различни права, гарантирани от Конституцията, в хижата нахълтаха двама млади мъже. Единият държеше мегафон в ръката си. И двамата носеха дънки и сини ризи. Дънките изобщо не притесняваха Търстън, ала ризите… на раменете им имаше пагони, а на гърдите се виждаха значки.
„Мамка му, само ченгета ни липсваха сега!“ — помисли си вцепенено той.
— Махайте се оттук! — изкрещя Каролин.
— Виж ги само, Младши — засмя се Франки Делесепс. — Красавицата и Курваря.
Търстън грабна пакетчето, скри го зад гърба си и го пусна в умивалника.
Междувременно Младши не изпускаше от поглед движенията му и очите му се спряха на мъжествеността на професора.
— Това сигурно е най-тънката и дълга пишка, която съм виждал! — възкликна той. Изглеждаше уморен (все пак беше спал само два часа), обаче се чувстваше в страхотна форма, изпълнен с енергия и свеж като магданоз. И — най-важното — нито следа от проклетото главоболие!
Полицейската работа много му харесваше.
— Разкарайте се ОТТУК! — кресна отново Каролин.
— По-добре си затвори устичката, сладурано, и си сложи някакви дрешки. Всички от тази част на града трябва незабавно да бъдат евакуирани.
— Това е частна собственост! НАПУСНЕТЕ ВЕДНАГА!
Досега Франки се хилеше, ала сега усмивката му се изпари. Той премина с бързи крачки покрай хърбавия гол мъж, който стоеше до умивалника (или по-точно трепереше до умивалника), и сграбчи Каролин за раменете.
— Не ми говори така, сладурче, разбра ли? — изръмжа и хубавичко я разтърси. — В момента се опитвам да спася задника ти от изпържване. Ти и твоят прия…
— Разкарай ръцете си от мен! Ще отидеш в затвора за това! Баща ми е адвокат! — Тя се опита да го зашлеви, обаче Франки (който никога не бе имал проблеми с ранното ставане) на мига улови ръката й и я изви назад. Каролин изпищя и чаршафът й падна на земята.
— Уха! Какъв балкон само! — подхвърли Младши на треперещия Търстън Маршал. — Успяваш ли да клатиш подобаващо всичко това, старче?
— Хайде, обличайте се и двамата! — плесна с ръце Франки. — Не знам колко сте тъпи, но явно сте много тъпи, след като сте още тук. Не знаете ли, че… — Той замлъкна. Погледът му се стрелна от лицето на жената към лицето на мъжа и обратно. И двамата изглеждаха еднакво ужасени. И еднакво смаяни.
— Младши! — извика той.
— Какво?
— Цицораната и старчокът и идея си нямат какво става.
— Не смейте да ме наричате с подобни сексистки…
Младши вдигна длани във въздуха.
— Госпожице, облечете се най-накрая. Трябва да напуснете това място. Военновъздушните сили на САЩ ще изстрелят крилата ракета към тази част на града след… — той погледна часовника си — … след по-малко от пет часа.