Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Научная фантастика » Върховната тайна
Върховната тайна - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Върховната тайна

Электронная книга - «Върховната тайна». Краткое содержание книги:

Преди два милиона години човешкият мозък изобретява оръдието на труда.
1 ... 107 108 109 110 111 112 113 114 115 ... 135
Перейти на страницу:

Стереоуредби с грамофони, магнетофони, пържолници, грилове, изтърбушени канапета с настръхнали пружини, велосипеди. Всичко изглежда съвършено изправно, като че ли е оставено тук в очакване да задоволи нуждите на други хора.

Един мъж рови в купчина ръждясали винтове.

— Къде са компютрите, моля? — пита Люкрес.

— Вижте при информатиката — отговаря той също като продавач в хипермаркет и им посочва една почти идеална пирамида от нахвърлени компютри, принтери, скенери, клавиатури, екрани и оплетени кабели.

Ето че към тях се приближава стар циганин с нарязано от дълбоки бръчки лице, с бяло кожено сако и черна риза, с пръсти, отрупани с позлатени пръстени.

— Аз съм началникът тук, какво ви интересува?

— Един компютър.

— Само един ли? Шегувате се, те тук са хиляди. Джобни, микро, мини и дори цели работни станции.

— Да, но този, който търсим, е специален.

Циганинът избухва в смях и разкрива златните си кучешки зъби.

— Има си екран, клавиатура, твърд диск и флопи, нали? Струва ми се, че съм виждал такава физиономия някъде наоколо.

Мъжът отива да избърше омазаните си с грес пръсти в един мръсен парцал.

— Мога да ви опиша как изглежда в общи линии — заявява Люкрес.

Вади бележника си и припомняйки си видеокадрите, които й е показал нейният партньор, рисува куб и изписва върху него с готически букви Дийп Блу IV.

— Много по-голям е от нормалното. Висок е някъде около метър.

Циганинът склонява да хвърли поглед на рисунката.

— Нямам идея — казва той.

— Истинска рядкост, уникален модел.

— Абе, нямам идея и това е.

Изведнъж на Изидор му хрумва нещо.

— Има разгъваща се механична ръка.

Циганинът сбърчва чело. Отива при своя компютър и започва да преглежда списъците си.

— Дийп Блу IV, така ли беше?

Управителят на сметището изглежда угрижен.

— Едно огромно блиндирано нещо с механична ръка. Да, спомних си, мина през нас. Само че вече го препродадохме.

— На кого?

— На някаква служба.

Мъжът рови в купчина смачкани хартии, които изважда от папка с надпис „фактури“.

— Ето. Вашият Дийп Блу IV е заминал за психиатричната клиника на остров Света Маргарита. Мдаа… Изживява старините си след преживените емоции. Това е бойна машина. Само че победена бойна машина. Знаете ли, че изгуби световната шахматна титла?

Чете от някакъв лист, закопчан с кламер, и добавя, че болницата сигурно е доволна от покупката, тъй като след това са му поръчали да достави още един компютър от същата гама. Той открил точно каквото му искали — не толкова мощен, но също толкова огромен.

— Информатиката е като всичко останало. Всеки иска повече. По-бързи машини, които знаят да правят повече неща. Това е стоката с най-кратък живот. Преди сменяха компютрите си на всеки шест години, сега на всеки шест месеца. Оня, другия компютър например, трябва да им го доставим утре. И той е свръхнадарен. Бил е на служба при метеоролозите. Прогнозите за времето са нещо изключително трудно. Човек трябва да отчита стотици фактори. Специалистите правят безброй изчисления и затова се оборудват с все по-сложни машини. Днес например предсказаха хубаво време и наистина е хубаво. Аз съм особено доволен, защото при нас ръждата е проблем номер едно.

Изпълнена с подозрение, Люкрес вдига поглед към небето.

— Вярвате ли, че времето ще е хубаво, Изидор?

Изидор застава до едно дърво. Разкъсва паяжината, оплетена между два клона.

— Какво правите?

— Ако паякът не се помръдне, значи ще имаме или дъжд, или вятър.

— Не виждам връзката.

— Когато усети, че времето се разваля, паякът не хаби напразно усилия да плете паяжина, защото лошото време ще я унищожи.

Известно време наблюдават разкъсаната паяжина. Паякът не помръдва.

— Ще вали — обявява Изидор.

— Може пък да се е уплашил от нас?

Веднага след като Люкрес изказва предположението си, небето притъмнява и започват да падат едри капки дъжд.

126.

Одисей и Атина разговаряха в ничията ивица в ума на Жан-Луи Мартен.

— Присъстваме на битка от световен мащаб между привържениците на хората и тези на електрониката. И ние двамата помежду им — полуорганични, полуелектронни, в ролята на съдии.

— Привържениците на електрониката са изгубили играта, преди да е започнала.

1 ... 107 108 109 110 111 112 113 114 115 ... 135
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)