Войната на вярата

— Как сте, сър? — Жената продължи да наблюдава вратата на херметизационната камера.

— Добре съм, благодаря. Ами вие? — Трайстин прегледа дали по аварийните уплътнения има необичайни следи.

— Чисти са. Винаги проверявам първо тях.

Трайстин подуши въздуха. Не, не си въобразяваше. Атмосферата на орбиталната станция миришеше на тревата от пустошта.

— Особена миризма, нали? — погледна го Муриами.

— Мирише на трева от пустошта. Тази воня прониква навсякъде. Носът ми винаги течеше от нея.

— Значи сте били офицер от станция по граничната полоса, нали?

Трайстин кимна.

— Убивали ли сте някога възвращенци?

Той отново кимна утвърдително.

— Колко?

— Доста.

— Получихте ли някаква похвала?

Трайстин кимна колебливо.

— Брат ми е техник на станция по граничната полоса. Казва, че не са много офицерите, които получават похвала. Вярно ли е?

— Не зная. — Лейтенантът добави разсеяно: — Познавам само един офицер, който получи.

— Кой е той?

— Жена е. Майор Ултийна Фрейър. Тя е командир на „Ямамото“ — бойна корвета, изпратена с мисия кой знае къде в космоса.

— Сигурно е корава жена.

— Да, такава е, но външният ѝ вид е различен.

— Като вас.

— Аз ли? Аз не съм толкова корав.

Муриами се усмихна.

— Командването не би изпратило тук младежи, нежни като пролетни цветя. Командирът би ги схрускал живи.

— Командирът ли? — Трайстин се разсмя.

Същото стори и Муриами.

— Знаете ли къде е техник Муралто?

— Отиде в сектора за поддръжка на орбиталната станция.

— Бихте ли ѝ казали, че искам да разговарям с нея, когато се върне?

— Да, сър.

Трайстин кимна, обърна се и пое към своята кабина. Вграденият му нервен чип все още беше свързан с комуникационната мрежа на кораба и индикаторите за състоянието на бордовите системи. След като размисли, лейтенантът спря пред трапезарията, за да си вземе втора чаша силен зелен чай, която занесе в кабината си. Остави чая до компютърния терминал, седна на пластмасовия стол и отвори наръчника на системата за захранване с енергия. Все от някъде трябваше да започне.

Ако се отегчеше прекалено много, щеше да отиде в миниатюрната фитнес зала зад трапезарията — или отново щеше да се занимае с материалите за културата на възвращенците. Разбираше защо икономическата им система действаше, но все още не можеше да прозре причината, поради която хората участваха с готовност в нея. Може би никога нямаше да стигне до правилния отговор. Може би Куентар имаше право — ала Куентар беше мъртъв.

Трайстин започна да чете наръчника на системата за енергийно захранване.