Операция „Скайхук“
- Автор: Нанс Джон
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Коала
- ISBN: 954-530-093-3
- Переводчик: Тинко Трифонов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Операция „Скайхук“». Краткое содержание книги:
По същото време компютърният спец доктор Бен Коул разработва „черен проект“ — системата „Бумеранг“. В разгара на изпитанията той с ужас открива, че някой е въвел чужд код в неговата програма — основа на свръхсекретната операция „Скайхук“, провеждана от ВВС на САЩ. Коул е на косъм от смъртта, когато експерименталният самолет, в който се намира самият учен, излиза от контрол. Но още по-бърза и страшна е друга заплаха — с пръст върху спусъка на ракетите си, пилотите на два изтребителя F-15 чакат заповед да унищожат секретния самолет, преди да се е разбил, за да не останат никакви следи. Коул има само две минути, за да открие някакъв изход…
Още докато Бен Коул се мъчи да разкрие замислите на заподозрения саботьор, в залите на съда се разиграва друга драма, тясно свързана с първите две. Ейприл, дъщерята на капитан Роузън, заедно с приятелката си — младата адвокатка Грейси О’Брайън, брани правата на своя баща. Но се оказва, че двете са влезли в неравна битка с тъмни сенки, облечени във власт и могъщество.
„Доброто понякога побеждава, Ейприл“ — окуражава приятелката си Грейси. Но изходът от този сблъсък сякаш не подкрепя подобен оптимизъм — пътищата на всички участници в тази драма са много по-тясно преплетени, отколкото самите те предполагат, а най-големият въпрос е: ще издържат ли докрай в битката за оцеляване? Операция „Скайхук“ е в ход.
— Веднага ми се обади, когато представи сметката — какво ще иска в замяна? Ще звучи съвсем невинно. Не се хващай, иначе ще те изритам веднага от фирмата. Разбрано?
— Да, сър.
— И независимо кой е клиентът, щом ще искаш в бъдеще нещо от някой от големите ни играчи, питай първо Дик или мен. Това е заповед.
— Да, сър.
— Добре. Ще се видим в понеделник.
Връзката прекъсна.
Грейси остана потресена в продължение на няколко минути и на ум пусна записа на всеки нюанс в разговора им; вярата в предишното й впечатление и преценката й за Ашад бе абсолютно срината. Понечи да се изкачи по стълбичката към кухнята, но изведнъж осъзна, че бе чисто гола. Грабна хавлиения си халат, облече го, все още чувстваше дупка в стомаха си. Досега бе получавала само похвали от Уолш и останалите утвърдени членове на фирмата, а с едно рязко движение бе ядосала и поставила в неудобно положение старши юриста номер едно в цялата компания.
„Той ме смята за тъпа уличница!“ — помисли си тя и усети как се изчервява от неудобството, че е била толкова наивна, та да повярва в искреността на Ашад. А винаги бе успявала да разпознае фалша. Ейприл бе онази, която все се мамеше. Как можа така да сбърка с Ашад?
Телефонът отново звънеше и тръпката на страха премина отново по тялото й. Дали не се обаждаше отново Джансън?
Вдигна слушалката на апарата в кухнята и се опита гласът й да звучи съвсем нормално.
— Тук е Грейси.
— Грейси, слава богу! Обажда се Рейчъл. Можеш ли… О, Грейси! Арли го няма!
Последната дума прозвуча толкова отчаяно, че предизвика нов прилив на адреналин в кръвта на Грейси, която се опитваше да дешифрира значението на „няма го“, като потрепери от различните възможности.
— Тази сутрин просто замина, без дори да ми продума къде отива.
— Замина ли? О, Господи, да не би да лети отново?
— Не… поне аз не мисля. Беше преди изгрев-слънце, обърнах се в леглото и съм задрямала, но тогава чух колата да тръгва.
— Не е ли оставял бележка или някакво съобщение в кухнята?
— Не! Точно това ме плаши! Грейси, какво ще правим?
— Джипа ли взе?
— Не, инфинитито.
— Има ли в колата телефон?
— Не.
— Ти звъня ли тук-таме?
— Да. На всички съседи. В летището. По любимите му места в Порт Анджелис.
— А в онази страхотна книжарничка, дето пилотите толкова я обичат?
— „Порт бук енд нюз“? Проверих и там. Изобщо не са го виждали!
— Добре, не се паникьосвай. Капитанът просто е разстроен. Навярно е отишъл някъде да се поразсее, да размисли…
— Това не се е случвало през всичките години, през които сме заедно, Грейси, никога не се е отвръщал от мен, когато е разстроен или изплашен. Ужасена съм!
— Стой до телефона, ясно? И клетъчният да ти е под ръка. Или да не би да го е взел?
— Не, тук е.
— Включи го. Дай ми няколко минути да помисля и ще ти се обадя.
— Окей.
Грейси остави слушалката и отстъпи назад, за да се подпре на кушетката, опитвайки се да спре световъртежа си. Не знаеше случай Арли да е изоставял Рейчъл, освен когато бе на работа със своя 747, ала мрачната, неизречена тревога, че може да е замислил нещо толкова крайно като самоубийство просто бе лишена от смисъл. Капитанът бе самото олицетворение на здрав оптимизъм и любов към живота. Можеше да си го представи ужасно отчаян, но не и дотам да се самонарани, и никога до такава степен, че да извърши нещо, което Грейси винаги бе смятала за крайна проява на егоизъм — да изостави Рейчъл.
„Слава богу, че е събота!“ — помисли си тя, докато се опитваше да реши какво можеше и трябваше да стори, ако изобщо бе възможно. Черокито на Роузънови още бе на летището „Боинг фийлд“ и макар утринта да бе мрачна, облачността бе висока. Можеше да отлети до Секуим за час и половина, но после какво?
„Мисли, момиче!“ — изкомандва се Грейси. Затвори очи и се опита да върне един отдавнашен спомен, който тлееше съвсем близо в периферията на съзнанието й — за някакво спокойно място, за което Арли Роузън веднъж бе споменал.
„По дяволите!“ Мисълта не искаше да изплува, независимо от големите й усилия.
„Не мога да си стоя тук, на лодката.“ Обърна се и слезе долу в кабината да се облече по най-бързия начин, изчислявайки едновременно маршрута до летището. Щеше да се обади на Рейчъл по пътя, а също и на корпоративния терминал — да заредят самолета с гориво. Ейприл бе оставила ключа за самолета на рецепцията в терминала.