Вампирите и градът
- Автор: Спаркс Керрелин
- Серия: Рискована любов #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитрия Иванова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Вампирите и градът». Краткое содержание книги:
Остин пое дълбоко дъх.
— Мисля, че трябва да съсредоточим усилията си върху вампирите, които в действителност нападат хора. Вампирите в ДВК просто искат да се забавляват помежду си с глупави сапунени опери и да продадат няколко бутилки Шококръв. Може да са виновни, че имат лош вкус, но в същината си, те са безобидни.
Шон спря да обикаля и се втренчи в Остин.
— Ако вампирите са бърникали в главата ти, всичко, което кажеш, е под съмнение. Няма такова нещо като безобиден вампир.
— Спомням си достатъчно от риалити шоуто, за да знам, че тези вампири никога няма да навредят на хората.
Шон му се присмя.
— Това ли си спомняш, Гарет? Група сладки безобидни вампири?
Лицето на Гарет пламна.
— Нямаше никакво хапане. Пуделите бяха мили. Исках да кажа дамите.
Шон му се намръщи.
— Изглеждаш болен. Провери ли врата си за белези от ухапване?
Гарет пребледня.
— О, боже мой. — Той разкопча яката си и прокара пръсти по врата си. — Добре съм.
— Не, не си — скръцна със зъби Шон. — Паметта ти е била изтрита. Вземи си час при служебния психиатър.
— Да, сър. — Гарет избърса влажното си чело. — Чувствам се странно, сякаш имам температура.
Шон присви очи.
— Можеш да тръгваш — нареди тихо той.
— Благодаря ви, сър. — Гарет тръгна с нестабилна походка към вратата и напусна.
Остин се изправи, за да го последва.
— Седни.
Той седна обратно. Поток от топъл въздух обгради ума му с мощен и задушаващ натиск. Остин знаеше кой беше и също така знаеше, че умът му е пълен със спомени, които не можеше да позволи някой да види. Спомени, които претендираше, че са забравени. И спомени за Дарси. Менталните сили на Шон стягаха като менгеме. Остин незабавно издигна защитна стена и започна да събира сили.
— Не е зле — прошепна Шон. — Осъзнаваш, че когато човек нахлуе в съзнанието ти, чувстваш топлина, нали? Колко интересно, че Гарет усещаше топлина.
Силите на Остин достигнаха предела си. Той свали защитната стена и отприщи силата си, разбивайки мощното стягане, което го обграждаше.
Шон остана вцепенен и дишаше тежко.
Остин се изправи.
— Не опитвай това отново.
— И очакваш да повярвам, че вампирите са разбъркали мозъка ти? — Лицето на Шон бе почервеняло от гняв. — С такава сила, каквато имаш, те не могат да ти направят нищо. Освен ако не го искаш.
Остин скръцна със зъби. Надяваше се да насочи вниманието на Шон върху Бунтовниците и далеч от Дарси и приятелите й. Но това никога нямаше да стане. Шон вече нямаше да му има доверие.
Той го стрелна с унищожителен поглед.
— Какво се е случило с теб, Остин? Да не би да позволи на някоя от онези вампирски кучки да те съблазни?
Той сви ръцете си в юмруци.
— Уверявам те, че съм в пълен контрол над себе си.
— Тогава го докажи. Върни се в пентхауса и ги намушкай всичките, докато спят.
Остин преглътна тежко.
— Не.
Шон заби дланите си в масата и се наведе напред.
— Помисли внимателно, преди да отговориш, Ериксън. Отказваш да се подчиниш на пряка заповед, така ли?
Сърцето му ускори ритъма си, причинявайки гръмовен шум в ушите му.
— Да. Така е. Днес ще си подам оставката.
— Глупак такъв.
Остин поклати глава.
— Ти си този, който отказва да научи истината. Има два вида вампири. Трябва да оставиш миролюбивите вампири на мира и да съсредоточиш усилията си върху Бунтовниците. Те са опасните.
— Всички са опасни!
— Не, не са! За бога, Шон, говори с дъщеря си. Шана ще ти каже истината.
— Не ми говори за нея! Тя се обърна срещу мен. А сега, ти също ме предаваш. Разкарай се оттук!
Остин тръгна към вратата.
— Ще продължа битката срещу злото. Все още ще бъдем на една страна.
— Ти си злото, предател такъв! Махай се оттук — изкрещя Шон.
Остин затвори вратата след себе си. Алиса и Ема обикаляха наоколо с притеснени изражения на лицата. Той свали служебната си карта и я подаде на Ема.
— Не трябва да напускаш — прошепна тя. — Ти си най-силният сред нас.
— Аз все още се боря срещу лошите. — Остин се усмихна тъжно. — Пази се. — Той излезе и взе асансьора до приземния етаж.