Вампирите и градът

Усмивката на Роберто беше толкова мазна, колкото и зализаната му назад коса.

— Позволете ми да кажа, че за мен ще е голяма чест да бъда ваш господар.

— Благодарим ви, добри господине — отговори принцеса Джоана. — Но как бихте разрешили разногласие между нас?

Роберто сви рамене.

— Въпросът е спорен. Няма да има разногласия.

— Не ви разбрах? — каза лейди Памела.

— Като господар, само моето мнение ще е от значение. Следователно, вие винаги ще сте съгласни с мен, и ще живеем в мир и хармония.

Последва тишина. Роберто се усмихна, очевидно убеден, че ерата на мира и хармонията е започнала.

Очите на Ванда се присвиха.

— А ако не сме съгласни с вас?

— Аз съм господарят. Ще правите каквото кажа и ще вярвате в това, в което ви кажа да вярвате.

Още тишина. Жените размениха погледи.

— Би ли излязъл за момент? — Грегори направи жест към вратата. — Дамите трябва да направят окончателния си избор.

Роберто се поклони, след това излезе от стаята.

— Е — въздъхна Кора Лий. — Поне беше добре облечен.

— Красив е — промърмори лейди Памела. — И… се покланя добре.

— И все пак — каза принцеса Джоана, — в него има нещо, което ме кара да искам да откъсна главата му.

Мария Консуела кимна.

— Лош е.

— Той е едно арогантно копеле — допълни Ванда.

— Не са ли това добри качества за господар? — попита Кора Лий.

Ванда изсумтя.

— Ако това е вярно, не искам господар.

— Но ние имаме нужда от такъв! — настоя лейди Памела. — Не можем да се грижим за себе си.

— Добре се справяме — отговори Ванда. — Нямаме нужда от мъж, който да се грижи за нас.

Принцесата се намръщи.

— Но имаме нужда от пари, за да оцелеем. Трябва ни господар, за да имаме пари.

Кора Лий наклони глава.

— Може ли някой да ми напомни какво не беше наред с Адам?

Дарси преглътна.

— Не. — Ванда се изправи. — Всички се съгласихме. Адам отпада.

— Не беше добре облечен — отговори лейди Памела.

— Дреболия — изпуфтя Кора Лий. — Ние просто ще научим мъжа как да се облича.

Мария Консуела се изправи пред тях.

— Беше неучтив. Той отказа да ни помогне да разрешим спора си.

— Вярно е — надигна се бавно принцеса Джоана. — Но той отказа, защото вярваше, че бихме могли сами да разрешим проблема. Каза, че сме интелигентни.

Кора Лий скочи на крака.

— Искаш да кажеш, че той няма да се опитва да ни казва какво да мислим? Или говорим?

Принцесата кимна.

— Страхувам се, че преценихме погрешно Адам.

Ченето на Дарси увисна. Тя стрелна Ванда с отчаян поглед.

— Чуйте! — Ванда вдигна ръце. — Нямаме нужда и от двама им. Справяме се добре и сами.

— Аз гласувам за Адам — обяви принцеса Джоана.