Легендата [bg]

— Не! — изписка Тела.

Скарлет застина.

Джакс вдигна високо вежди.

— След всичко това не искаш ли да я видиш?

— Естествено, че искам. Но не желая ти да я докосваш.

— Ще си сложа ръкавици — обеща Джакс, после прошепна в ухото й: — Хората знаят, че е опасно да сключиш сделка с орисия, но въпреки това го правят, защото ние държим на думата си. Казах ти, че ако спечелиш играта, ще те събера с майка ти, и точно това смятам да направя.

После внимателно я остави в студената прегръдка на една статуя с протегнати ръце.

За миг Тела изпита странния импулс да му благодари. Но точно на Джакс нямаше да благодари никога.

— Все още те мразя — каза тя.

— И толкова по-добре.

Джакс излезе мълчаливо от градината, даже ботушите му не вдигнаха шум. Веднага щом той изчезна, Скарлет помогна на Тела да се измъкне от каменната прегръдка на статуята.

Краката й още се подгъваха, но можеше да стои права, стига Скарлет да я подкрепя. Облегна се на сестра си. Въздухът в градината още беше топъл, но студът вече се промъкваше. По самотните статуи лепнеше слана, а нощните пеперуди отдавна бяха изчезнали.

— Може ли да се върнем в двореца? — промълви Тела.

— Разбира се — каза Скарлет.

— Имате ли нужда от помощ? — попита Джулиан.

Скарлет поклати глава и нещо неизречено премина между двамата. Джулиан я целуна леко по бузата, после погледна Тела. В кехлибарените му очи се четеше съчувствие.

— Съжалявам — каза той. Не спомена името на Легендата, но Тела знаеше, че говори за него. — Когато човек е част от играта му, той може да му внуши, че целият свят се върти около него. Но свърши ли играта, винаги си тръгва и не поглежда назад.

Сигурно се надяваше да помогне, но думите му само влошиха нещата.

— Няма значение — отвърна тя. — Просто се радвам, че играта свърши.

Джулиан потри врата си. Тела се побоя, че ще каже още нещо, нещо, което ще я принуди да се изправи лице в лице с чувствата си. Но той сигурно нямаше търпение да намери брат си. Беше се досетил, че планът се е провалил, още щом я видя в прегръдките на Джакс.

Без да каже нищо повече, Джулиан тръгна към изхода на градината и изчезна в мрака.

Скарлет погледна Тела и очите й бяха пълни с въпроси. Въпроси за майка им може би или за играта, или как Тела се е докарала до това състояние.

Но Тела нямаше сили да спори, нито да се сблъска с разочарованието на сестра си. Скарлет заслужаваше отговори, но тя още не беше готова да й ги даде. Просто искаше някой да я утеши и да се погрижи за нея, докато слънцето най-после не изгрее.

Скарлет я прегърна силно.

— Нямам търпение да ми разкажеш всичко, когато си готова.

— Предпочитам да забравя — въздъхна Тела и се отпусна в прегръдката на сестра си. Уж нямаше желание да говори, но след като започна, останалото се изля по своя воля: — Направих грешка, Скар. Забранила си бях да се влюбвам, но май съм се влюбила в Легендата.