![Легендата [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/3/2/legendata-bg-download.jpg)
Легендата [bg]
- Автор: Гарбер Стефани
- Серия: Каравал #2
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-850-3
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Легендата [bg]». Краткое содержание книги:
„Обичам «Легендата»… пленителен свят, изпълнен с красота и мечти.“ Сесилия Ахърн
„Стефани Гарбър рисува омагьосания свят на две сестри, въвлечени в смъртоносна игра. Веднъж потопена в него, никога не искам да го напусна.“ Сабаа Тахир
Тя се отпусна в прегръдката му. Не бе подозирала, че Легендата е склонен да се извинява, пък и нямаше за какво. Вината не беше негова. Сама беше взела решението. Никой не я беше принудил. Не знаеше колко време е необходимо на заклинанието да подейства, но сигурно нямаше да е дълго. И понеже историята й явно нямаше да има щастлив истински край, Тела реши да превърне последните си мигове свобода в един сладък привиден край.
— Излъгах Скарлет за целувката ни — каза тя.
Данте притисна устни към челото й.
— Знам.
— Не съм свършила — смъмри го Тела. — Искам да знаеш защо я излъгах. Не беше от срам. Казах го, за да не се тревожи Скарлет, защото още тогава подозирах, че е възможно да съм се влю…
Нощта. Светът. Звездите, които ги гледаха отгоре. Всичко изчезна.
А после изчезна и Тела.
40
Онези, които още са гледали към небето в търсене на улики, макар играта вече да беше спечелена, сигурно са забелязали появата на нови звезди, звезди, които никой не бил виждал от столетия. Защото много отдавна не били правени саможертви от такава величина.
Хората са себични по природа. Звездите били виждали хиляди доказателства за това.
Ала в онази нощ, докато гледали отвисоко към света, звездите видели прояви на истинско себеотрицание.
Първо, от страна на младата жена.
Глупава млада жена.
А изглеждала толкова обещаваща. Сега била безполезна. Хартия.
Но било интересно да се наблюдава реакцията на младия мъж.
Звездите се навели да видят по-отблизо. Той бил свалил гарда си и това им позволявало да се движат по-свободно, отколкото през последните няколко нощи. Приятно било да го гледат как страда. Това момче, което се интересувало само от себе си, сега се тресяло от гняв. Дано младежът не направел нещо твърде глупаво. Сключил бил сделка с тях и те нямали търпение да получат обещаното. Мъртъв или уловен в карта не им вършел работа.
Е, всъщност не вярвали докрай, че ще се жертва за нея. Хората не са способни на чак такова себеотрицание. От друга страна, младежът не бил съвсем човек.
Навел се да вземе пръстена, който паднал от ръката на момичето, щом то се превърнало в карта. Камъкът на пръстена горял в червено и виолетово, прокълнат отново, но все още достатъчно остър да пробие кожа. Младият мъж го прекарал през дланта си. Шурнала кръв, червена като разбито сърце и страх, и пълна с вълшебство.
Звездите наблюдавали с мрачен интерес как младежът размазвал магия от вените си по картите от тестето, повече магия, отколкото се полага на простосмъртен. А после изрекъл думите, древните ужасни думи, които не би трябвало да знае, още по-малко да изрече с охота.
Кръвта по картите почерняла и светът се променил отново.
41
Не би трябвало да е в състояние да отвори очите си. Допреди миг Тела не можеше нито да диша, нито да помръдне или да почувства друго, освен капана, в който е попаднала. Безжизнена, безсилна.
Но сега усещаше лекия среднощен вятър в къдриците си и топлата ръка на гърба си, която я притискаше към още по-топло тяло… тялото на Легендата.
Сега той беше Легендата, не Данте, Тела усещаше това в магията, която пулсираше от горещите му ръце, магия достатъчно силна да разкъса света на парчета. Но те я придържаха нежно, крепяха я на крака, докато тя възвърне силите си. Нямаше представа от колко време е в картата, ала ефектът от заклинанието още се усещаше. Сърцето й биеше нормално, но краката й се подгъваха, а ръцете й висяха безсилно. Едва можеше да помръдне.
Съсредоточи се върху усилието да примигне, да раздвижи клепачите си, докато зрението й постепенно се възстанови. Бяха все така на стълбите пред Храма на звездите. Вечерта си беше все същата, сякаш никакво време не беше изминало, освен че небето изглеждаше по-светло. Огряно от повече звезди. Обаче Тела не искаше да гледа към звездите. Искаше да види него.
Изражението му беше толкова мрачно, сякаш бе откраднал парче мрак от нощта. Прииска й се да вдигне ръка и да заглади бръчките между веждите му, да изтрие болката от лицето му, но нямаше силите да помръдне.
— Какво стана? — промълви тя. — Защо не се получи?
— Получи се. — Притегли я още по-близо до себе си, плъзгаше ръце нагоре-надолу по гърба й, сякаш да е сигурен, че е жива наистина. — Видях те как изчезна и се появи на мястото на майка си в картата.
— Но тогава защо съм тук? И къде е майка ми? — Тела плъзна поглед по огрените от звездите стъпала, по статуите, все така неподвижни, но сякаш втренчени напрегнато в двама им.