Легендата [bg]

Не й беше жал за него. Управлението на Джакс би било катастрофално за цялата Меридианна империя. И въпреки това нещо в цялата ситуация я притесняваше. Когато Елантин й беше споделила за изгубеното си дете по-рано същата вечер, Тела не беше останала с впечатлението, че майка и дете са се събрали след дълга раздяла. Дали новият наследник на Елантин не беше самозванец, появил се с единствената цел да отстрани Джакс от трона?

Императрицата беше направила необходимото да защити империята от Джакс и това би трябвало да е достойно за възхищение. Но Тела не можеше да се освободи от чувството, че има нещо нередно.

— Недей да припадаш сега — каза Джакс. — Не ми се разправя със сестра ти.

— Няма да припадна — излъга Тела. — А като стана дума за Скарлет, ти така и не ми каза какво правехте двамата в каретата онази нощ.

— Целувахме се страстно.

Тела едва не се задави.

Джакс кривна устни в нещо като усмивка.

— Сега да не вземеш да издъхнеш. Пошегувах се. Казала си на сестра си, че съм намерил майка ти, и тя на свой ред помоли да й помогна да намери някого.

Това й прозвуча по-добре от страстните целувки, но повдигаше други въпроси.

— Кого търси тя?

— Е, не момчето, с което седи в момента. — Джакс се завъртя бавно към каменната градина.

Тук въздухът беше по-топъл, сякаш това кътче от двореца бе останало недокоснато от злини. Ала статуите изглеждаха някак по-нещастни от последния път, когато Тела ги беше видяла. По-уплашени, по-свити някак, сякаш знаеха, че Легендата е пуснал орисиите на воля, същите орисии, които бяха превърнали градинарите в камък само с декоративна цел.

Тела потръпна в ръцете на Джакс.

Скарлет май беше сляпа за всичко това. Двамата с Джулиан седяха сгушени на скамейка в средата на градината и изглеждаха влюбени до уши. Тела почти можеше да се закълне, че пеперудки пърхаха около главите им.

Е, поне едната от сестрите беше открила щастието тази нощ.

— Сдобрихте ли се най-после? — промълви тя.

Скарлет и Джулиан се стреснаха. Миг по-късно Скарлет скочи от пейката и хукна към Джакс и отпуснатата в ръцете му Тела.

— Какво си сторил на сестра ми? — Насочи обвинително пръст към орисията и белите й дантелени ръкавици станаха черни и кожени.

Сигурно нямаше да се ограничи само с жест, ако Джулиан не я беше прегърнал през кръста да я спре. Маскиран беше като Хаоса, с тежка броня и ръкавици с шипове. Изглеждаше готов да се хвърли в битка. Но под тази корава външност Тела долови истински страх. За разлика от Скарлет той явно знаеше, че Джакс е Принцът на сърцата. И ако наистина беше брат на Легендата, сигурно се питаше защо орисията е още жив.