Правилата на лова [bg]

Фицдуейн погледна към горната част на склона и с изненада установи, че и двамата му телохранители лежат неподвижно на земята. Сега трябваше да се изправи сам срещу трима нападатели. Единият беше съвсем близо, а от другите двама го деляха около двадесет метра. Дъждът се бе усилил и образуваше водна завеса. Въпреки нея Фицдуейн веднага забеляза така познатото движение, когато оябунът извади автоматичния пистолет. И това било държава, в която престъпниците не носели огнестрелно оръжие! По дяволите! Извади втория автоматичен нож и го запрати с все сила към най-близкия от нападателите. Острието пропусна целта, но мъжът се подхлъзна и падна на коляно в желанието си да избегне срещата с острието.

Фицдуейн се обърна и с всички сили се втурна към полицейския павилион, отстоящ на петдесетина метра надолу по улицата. Чуха се две изпращявания и парченца от настилката непосредствено пред краката му полетяха във въздуха. Продължи да тича, като непрекъснато се снишаваше и криволичеше по хлъзгавата настилка. Във въздуха изтрещяваше изстрел, който дъждът веднага заглушаваше. Небето бе покрито с тъмни облаци.

Спря пред входа на полицейския павилион и вдигнал високо дясната си ръка, се извърна бързо с лице към полицая вътре. Младият мъж в изрядна униформа изглеждаше така, сякаш току-що бе слязъл от рекламен плакат на полицейската академия. В кобура на единия му хълбок висеше излъскан пистолет. Въпреки че младокът бе самото въплъщение на загрижеността на столичната полиция за сигурността на обществото, беше повече от ясно, че нямаше да успее да отреагира достатъчно бързо. Неопитността и недоумението, които изразяваше лицето му, потвърждаваха категорично това заключение. Щеше да постъпи, както повеляваше уставът, а Фицдуейн щеше да умре.