Правилата на лова [bg]

Мъжът в средата нададе вик и се втурна решително напред. Фицдуейн пристъпи напред, привидно за да посрещне удара, като едновременно се извърна и отклони проблясващото стоманено острие така, че то се стовари с оглушителен звън върху парапета и от удара изхвърчаха искри. Шок, последван от пронизваща болка, се изписаха върху лицето на якудза, докато се свличаше тежко край преградата, а от гърба му стърчеше ножът на Фицдуейн, забил се в бъбреците на нападателя.

Фицдуейн замахна с оръжието към якудза вляво от него и мъжът, стъписан от ожесточението и изкусността на нанесения от човека-мишена удар, се олюля назад с разсечена буза, подхлъзна се по мокрия тротоар и падна тежко по гръб, а мечът излетя от ръката му и падна със звън на земята. Якудза се обърна на една страна и протегна ръка, за да го вземе, когато Фицдуейн пристъпи бързо напред и без да се колебае дори миг, заби острието на рапирата в гърлото на нападателя и го завъртя на сто и осемдесет градуса. Якудза изхърка и предаде богу дух. Съвсем наблизо някакъв минувач, парализиран от страх, започна да пищи пронизително.

Оябунът остана слисан, когато видя как мъжете, които бе взел за обикновени граждани, извадиха огнестрелни оръжия. Веднага направи логическата връзка и се ядоса на себе си, че не беше предвидил възможността за присъствието на телохранители. Почти веднага извика на кобуна и на двамата якудза, които се бяха втурнали към полицаите в гръб.

Оябунът, съзнаващ всички последствия от убийството на полицейски служител, беше повалил своята жертва с удар на приклада по тила. За нещастие кобунът явно не разсъждаваше и детектив Рейдо лежеше на мокрия тротоар с изцъклени очи и разцепена глава. Едната му ръка, която продължаваше да стиска револвера, лежеше на няколко крачки разстояние от тялото. Беше се извърнал при шума на тичащи стъпки и ръката му бе поела цялата сила на нанесения от кобуна удар.

Оябунът се взираше в мъртвото тяло на полицая в продължение на около петнадесет секунди. Беше в състояние да сглоби в едно неговите части. Обратът на събитията беше ужасяващ. Когато някой от служителите на Столичното управление на вътрешните работи бъдеше убит, полицията ставаше безмилостна. Животът за якудза, за всички якудза щеше да се превърне в истински ад, докато убиецът и неговите съучастници не бъдеха заловени и наказани. А това означаваше смъртно наказание. Оябунът си даде сметка, че вече няма какво да губи. Ако искаше да има някаква позиция, от която да преговаря с боса на „Инсуджи-гуми“, трябваше на всяка цена да завърши успешно сегашната си мисия. Извади пистолета си. Гайджинът все още беше на крака, очевидно без никакви наранявания.