Кодът на Луцифер [bg]

— Не си го разчел сега. Разчел си го преди известно време, нали?

Лурдс отвори хладилника и извади още една бутилка бира. Опря се на барплота, отвори я и отпи.

— Приключих с превода преди близо час — отвърна той.

Лицето на Йоаким помръкна от гняв.

— Защо чака досега, за да ни кажеш?

— Нуждаех се от време, за да обмисля нещата. Сам. Непредубедено.

— Кайин и хората му може да са…

— Наистина ли мислиш, че могат да открият Свитъка на радостта? — прекъсна го Лурдс. — Наистина ли мислиш, че знаят повече от вас? Вие със сигурност не го открихте.

Йоаким се въздържа от коментар и от усилието устните му побеляха.

— И без това сега не можем да го вземем — рече Лурдс. — Ще трябва да изчакаме до довечера.

— Защо?

— Там, където се намира, през деня е пълно с хора. Достатъчно опасно е да се иде и нощем.

— Къде е той? — Гласът на Йоаким беше толкова твърд, че въпросът можеше да се изтълкува и като заповед.

— Ще стигнем и дотам. — Лурдс беше готов да се дръпне. Не вярваше, че Йоаким ще го нападне, но имаше такава опасност. — Сега трябва да поговорим за две други неща.

Съдбата на света.

— Знаеш ли за какво трябва да служи Свитъкът на радостта? — попита той Олимпия. — Освен да спаси света, имам предвид?

Олимпия поклати глава.

— За теб е било важно самото съществуване на нещо толкова древно, на историческа находка с невероятно значение. Допадала ти е самата идея. Нещо, написано от някого преди две хиляди години. Фактът, че според преданията е написано от ученик на Исус е било само допълнителен плюс.

— Да.

Лурдс срещна погледа на Йоаким.

— Но ти знаеш какво е истинското му предназначение, нали?

Йоаким не отвърна.

Олимпия се обади със строг глас:

— По-добре някой да ми обясни. Животът ми е изложен на риск и знам, че полицаите също ще имат много въпроси. Аз имам нужда от отговори.

— Да не споменаваме международния инцидент, с който аз ще трябва да се оправям. — Лурдс прикова поглед в Йоаким. — И за какво? Детински страх от тъмното?

— За това ли си мислите, че става дума, професор Лурдс? — Йоаким говореше спокойно, но с нотка на враждебност. — Детински страх от несъществуваща заплаха? Уверявам ви, че заплахата, за която става дума в Свитъка на радостта, е съвсем реална. И е тук, между нас.

— За бога, човече! — Лурдс даде воля на безсилието си. Стреляли бяха по него, и за малко да го убият. Никога не се беше озовавал в такава опасност и дни наред беше работил върху свитъка, като всички усилия се бяха оказали напълно безполезни. — В най-добрия случай този свитък и Свитъкът на радостта са безполезни, но наивни мистификации. В най-лошия са просто суеверни заклеймявания на сенките.

— Вие не сте вярващ, нали? — опълчи му се Йоаким.