Девицата и звярът
- Автор: Хол Вероника
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Бард»
- Переводчик: Боряна Семкова-Вулова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Девицата и звярът». Краткое содержание книги:
Кам отправи на приятеля си загрижен поглед.
— Мога ли да ти помогна?
Джейми взе документите, които Кам бе чел, прибра ги и заключи чантата.
— Това е проблем, който трябва да реша лично.
— Не е ли свързан с лейди Браяна? — Кам разбираше, че приятелят му е дълбоко влюбен в красивата меланхолична ирландска благородница.
— Да — отвърна Джейми. — Изглежда, че съм объркал нещо в отношенията си с нея.
— По какъв начин? — В гласа му се промъкна нотка на загриженост. Все пак ставаше дума за член на семейството му.
Джейми усети леката студенина в гласа на приятеля си. Разбираше, че Кам се грижи и пази онези, които обича. Бракът бе разширил границите на неговата лоялност; а дали, питаше се Джейми, бе разширил и границите на сърцето му?
— Помолих я да се омъжи за мен — каза Джейми.
— И какво ти отговори лейди Браяна?
— Не ми даде пълен отговор. Може би не съм я притиснал достатъчно твърдо.
— Бъди внимателен — предупреди го Кам. — Тя е изключително крехка.
— Има защо — отвърна Джейми.
— И защо? — попита Кам, като вдигна въпросително русите си вежди.
— Не мога да ти кажа — отвърна Джейми. — Трябва да уважавам онова, което тя ми повери тайно.
— Тайно?
— Да, абсолютно тайно — отговори Джейми, взе кожената чанта и се отправи към вратата.
— Не намирам нищо лошо в това да отидеш при нея — мрачно каза Кам.
— Нито пък аз — рече Джейми. — Лейди Браяна ми е по-скъпа от всичко на света, Камерън. Желая й доброто и мисля, че съм подходящ за нея. С нежното си присъствие тя запълва в мен някаква пустота. — Кафявите му очи излъчваха топлота. — Ако ми позволиш, бих направил всичко възможно, за да бъде щастлива.
— В такъв случай нека Бог ти помага — пожела му Кам.
Вратата се затвори и Камерън остана сам. Мислите му се насочиха към собствената му пустота. Самотата се бе превърнала в негова крепост и той се бе заключил зад дебелите й стени. Празен бе животът му преди в него да се появи Мариса. Празно бе леглото му без нея. Празни бяха ръцете, които копнееха да я притиснат в прегръдките му. Празни бяха дните, откакто за последен път бяха разменили открити, неспотаени погледи.
Бащините му думи му тежаха ужасно, както и присъствието на дъщеря му и майка му. Детето не го бе отблъснало въпреки обезобразеното му лице; вместо това Елзбет го бе прегърнала с мъничките си ръчички и го бе целунала.
И с това се бе родила надеждата, че може би не е бил прав. Ако собственото му дете е способно да го обича такъв, какъвто е, с всичките му недъзи, навярно и друг би могъл.
Единственото, което можеше, бе да опита. Но бе ли по силите му да поеме този риск?
Браяна погледна отворения куфар. Думите на Мариса още звучаха в главата й.
Дали бе сгрешила, като искаше да замине, без да говори с Джейми?
Нежните сладки спомени за споделената с него любов изместиха думите. Само за един следобед с Джейми се бе почувствала повече омъжена, отколкото през целия си брачен живот с Донал.
Как би могла да понесе раздялата с него, след като едва бяха започнали? Бе опитала свежестта на любовта му и след развалата на брачния й съюз с Донал тя бе благодат, без която животът би бил мъчителен.
И въпреки това, именно защото обичаше Джейми, тя му дължеше…
Какво?
Истината.
На вратата се чу тихо почукване. Браяна се зачуди кой би могъл да бъде — нали бе отпратила прислужницата да спи. Помисли си, че Мариса може би идва пак.
Почукването се чу отново, този път малко по-силно. Последва го и глас.
— Браяна!
Джейми.
Беше само по нощница. Открехна едва-едва вратата и надзърна през процепа.
— Мога ли да вляза? — помоли той.
— Много е късно.
— Очевидно много по-късно, отколкото смятах — промълви той и влезе. Бе забелязал куфара на пода и подредените в него дрехи.
— Заминаваш ли някъде? — Той се извърна и стиснатите му устни се отпуснаха, като я видя да стои безпомощно, със спускащи се по раменете й дълги черни коси, с разширени очи. Нощницата й приличаше на мъжка риза, с широка дантела на лактите; единственото, което я придържаше, бе завързаната на шията лентичка. Стройните й крака бяха голи.
Браяна взе една роба, за да се наметне. Смешно! От какво я бе срам, след като бе лежала с този мъж и бе приела тялото му в своето?
— Възнамерявах да се върна в Ирландия.
— Без да ми кажеш?
— Такова беше намерението ми.
— Беше? — попита Джейми. — И си мислиш, че ще се задоволя с това?