Девицата и звярът
- Автор: Хол Вероника
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Бард»
- Переводчик: Боряна Семкова-Вулова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Девицата и звярът». Краткое содержание книги:
Докато преместваше тялото му, Мариса забеляза нещо, което бе пропуснала да види по-рано. На дясното му коляно имаше белези. Костите бяха заздравели, макар и не така, както преди. С връхчетата на пръстите си тя леко го докосна. Очите й се върнаха върху лицето му, спокойно в съня. «О, любов моя, да можех да облекча болката ти!»
Стана, извади шалчетата от куфара и ги отнесе при леглото.
Върна се при масата, за да довърши вечерята си. Усмихна се, вземайки си от подноса голямо парче от крехкото бяло пилешко месо. Взе сребърната солница и го посоли. Навярно щяха да изминат няколко часа преди Камерън да се събуди и тя щеше да има нужда от цялата си енергия за битката, която все още предстоеше.
Кам се събуди объркан. Все още беше в спалнята на жена си. Изглежда, че бе спал известно време в леглото й.
Опита се да се раздвижи, но усети пречка. Обзе го паника. Мили Боже! Бе завързан за леглото. Копринени шалчета свързваха ръцете и краката му. Помъчи, се да ги разхлаби, но те бяха стегнати здраво, а и той все още се чувстваше уморен. Как бе успяла Мариса да направи това? А и с каква цел?
Виното!
Упоила го е. Сложила е нещо във виното му. Как бе дръзнала?
— Мариса! — извика той. — Развържете ме!
— Успокойте се, моля ви. Тук съм, мили съпруже — прошепна тя сладко.
— Какво означава това? — Той за пореден път се опита да се развърже.
— Как се чувствате — попита Мариса и седна на леглото до него.
— Как мислите, че се чувствам? — възкликна той гневно. — Като затворник.
— В такъв случай разбирате как съм се чувствала аз, милорд — припомни му тя, — когато вие ме завързахте за леглото в онази къща.
— Беше различно — каза той.
Мариса вдигна кестенявите си вежди.
— Нима? И защо? Защото сте мъж, а аз съм само една жена?
— Не — промълви Кам. — Аз бях принуден да го направя.
— Защо? — попита го тя, като постави ръка на широките му гърди и с едно дръпване развърза панделката на ризата му. Плъзна пръст между ленените гънки и загали меките му косми.
Той затвори окото си, ръцете му се свиха в юмруци. Докосването й го влудяваше.
— Имах си причини — отвърна той, отказвайки да й даде подробен отговор.
Мариса му отправи сладка усмивка.
— Не достатъчно добри, милорд.
— Трябваше.
— Помислете си пак, милорд — предизвика го тя, после се наведе да провери дали е вързан добре, давайки му възможност да зърне гърдите й.
Камерън усети незабавната реакция на члена си. Проклятие! Бе завързан като затворник, а видът на плътта й го възбуждаше.
И изведнъж откри, че не се страхува. Ядосан — да; ужасно. Но уплашен? Кам се взря в зелените очи на жена си. Предишният път, когато бе вързан така, той бе пленник и от дяволските очи на Фейт Белами се излъчваше злоба като змийска отрова. В очите на Мариса нямаше нищо подобно. Те бяха мили и ясни, в техните смарагдови дълбини бе виждал гняв, но не и омраза, отмъстителност или предателство.
Би ли могъл да й каже истината?
Мариса го чакаше да отговори. В тишината можеше да се чуе тиктакането на часовника. Крясъкът на някаква нощна птица долетя през отворения прозорец. Последва го възбуден лай на куче.
— Не беше ли защото си мислехте, че ще ме отблъснете със свидетелствата за престъплението на онази жена? — Мариса протегна ръка и докосна обезобразената му страна. Кам рязко отдръпна глава.
— Камерън, моля ви, изслушайте ме. Зная как сте били обезобразен. Зная за майка ви и зная какво ви е сторила след завръщането ви в Шотландия.
— Тя ли ви разказа? — Кам не можеше да повярва, че майка му би могла да признае постъпката си на жена му.
— Да. Онова, което е направила, заслужава порицание, но — наблегна на думите Мариса — аз не съм тя.
Кам се засмя язвително.
— Да, така казвате сега. Зная как изглежда лицето ми за неподготвените. Забравете това!
— Не, няма да го забравя. — Мариса плъзна поглед по лицето му, сведе го към широките му гърди, към колана, който придържаше поличката му. Издърпа ризата му изпод колана.
Стана от леглото и се върна със сребърна ножичка в ръка.
— Какво ще правите?
— Ще се избавя от този нежелан плат — отвърна тя и разряза ризата през средата, като разголи широките му гърди, покрити с тъмнозлатисти косми.
Пусна ножицата на пода и доразкъса ризата с ръце. Кам се завъртя неспокойно.