Девицата и звярът
- Автор: Хол Вероника
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Бард»
- Переводчик: Боряна Семкова-Вулова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Девицата и звярът». Краткое содержание книги:
Макар и да знаеше какво бе извършила Алана Бюканън, Мариса не можеше да я съди и презира. Беше й ясно, ме тази жена наистина е страдала от неблагоразумната си постъпка. Бе загубила уважението на сина си, и то, ако Мариса преценяваше правилно, на любимия си син.
— Твърде късно разбрах какво съм извършила. Камерън проваляше всичките ми усилия за помирение и отблъскваше опитите ми да се извиня.
— Значи сте дошли да го видите за последен път?
— Моля се да не е за последен път — каза Алана.
— А детето? — Мариса не бе сбъркала обичта към момиченцето, която бе видяла в очите на съпруга си. За него то означаваше много.
— Елзбет принадлежи на баща си. Тя е Бюканън и това е нейно рождено право — заяви Алана.
— А майка й?
— Тя умря при раждането й.
Щеше ли образът на тази непозната жена да хвърли сянка върху брака й? Мариса рискува с още един въпрос.
— Съпругът ми обичаше ли я?
— Нито една жена не спечели сърцето на сина ми — отвърна шотландката. — Тялото му да, многократно, защото винаги е бил истински жребец, особено под наставничеството на Чарлз Стюарт. Но семето си остави само веднъж, и Елзбет е живото доказателство за това. — Алана наклони русокосата си глава настрани. — Безпокои ли ви фактът, че Елзбет е незаконородена?
— Тя не е отговорна за обстоятелствата около раждането си.
— А ще бъде ли по силите ви да я обичате? Много трудно е да намерите в сърцето си място за детето на друга жена.
— Тя е дете на съпруга ми и затова е част от връзката ми с него — бързо отговори Мариса. — А освен това, щяхте ли да рискувате, ако не бях я приела с желание?
Алана сви рамене.
— Не се бойте, belle-mere. Ще се грижа за Елзбет, сякаш съм я носила в собствената си утроба — увери я Мариса.
— Моля се на Бога — каза откровено Алана — да носите скоро в утробата си братчета и сестричета на внучката ми.
— Такова е и моето желание — отвърна Мариса.
Много по-късно, докато лежеше в топлата вана, Мариса се върна мислено към разговора си с графиня Тейрн. Майката на Камерън й бе изяснила много неща, които не разбираше.
С информацията, която й бе дала Алана Бюканън, Мариса можеше да планира следващата си стъпка. Подобно на военачалник определящ стратегията на битката, Мариса обмисляше как би могла да спечели наградата, за която копнееше най-силно — любовта на Камерън Бюканън.
Онова, което кроеше, бе дръзко и рисковано.
Тя стана от медната вана с греховна усмивка на уста.
Любовта й си струваше това.
Глава двайсет и трета
— Ciamar a tha sibh? — Ангъс изчака да остане насаме с Камерън, за да попита сина си как живее.
Кам отговори на келтски, че е добре, а сетне премина на английски.
— Не съм забравил древния език, татко.
Ангъс се усмихна сърдечно.
— Добре е, че не си, момчето ми, особено сега, когато си английски лорд.
— Все още съм шотландец и винаги ще остана такъв — отвърна гордо Кам.
— Сега си един от най-важните лордове в Англия. — Ангъс тържествено погледна сина си. — Земите и именията ти са достойни дори за принц — каза той. — Това е повече, отколкото изобщо някога бих могъл да ти дам, момчето ми.
— Това не е толкова важно — каза Кам сериозно. — Имам онова, което ценя най-много, татко — уважението и обичта ви. — Той хвана баща си за ръката. — Никога не съм ревнувал от Кенет или Дънкан.
— Да, зная това, синко — отвърна Ангъс. — Нито баща ти, нито по-големите ти братя не са имали по-предана от твоята ръка, на която да се облегнат. Само ми се искаше да бях притежавал повече… — Гласът на Ангъс бе изпълнен със съжаление. — Тогава навярно нямаше да ти се наложи да напуснеш Шотландия, за да търсиш късмета си. Тогава — той спря, хващайки дясната ръка на Кам, — щеше да можеш да останеш в родната си земя.
Кам долови скритата мъка в бащините си думи и се опита да го успокои.
— Лицето ми не е такова по ваша вина. Изобщо недейте да мислите така — каза твърдо Кам. — Щях да последвам Чарлз Стюарт независимо от всичко, защото вярвах в него и каузата му. Вярвам и сега.
— Значи си се примирил?
Кам сви широките си рамене под фината си ленена риза.
— Отдавна, откакто се научих да приемам действителността такава, каквато е.
Ангъс, чийто обикновено дълбок, силен глас се бе смекчил, попита:
— Тогава защо не можеш да простиш на майка си?
Кам се отдалечи от баща си, отиде до каменната камина, в която гореше слаб огън, и се загледа в пламъците. Ангъс продължи: