Девицата и звярът
- Автор: Хол Вероника
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Бард»
- Переводчик: Боряна Семкова-Вулова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Девицата и звярът». Краткое содержание книги:
— Тя не е съвършена жена, Кам, както и аз не съм съвършен мъж. Обичам Алана; обичам я, откакто я видях за пръв път — тогава тя беше малко момиче… — Гласът му стана замислен. — Тя беше най-красивата жена, която бях виждал или се надявах да видя. Красива и разглезена, първо, от собствения си баща, сетне и от мен, щом се оженихме.
Ангъс гледаше сина си. Кам се обърна и се взря в очите му.
— Дълго не можех да повярвам, че ме обича. Но това бе истина и все още е така. Обича и теб.
От устата на Кам се чу някакво грубо подобие на смях.
— Обичаше ме, когато не бях обезобразен.
Ангъс се съгласи.
— Да, така е, момчето ми. Не мога да го отрека. Ти беше чудният й ангел, истинска наслада за сърцето й.
— Докато красотата ми не изчезна — каза Кам обвинително.
— Тя допусна грешка. На теб не ти ли се е случвало?
Кам рязко изпъна рамене, доколкото му позволяваше скованият гръб.
— Никога не съм твърдял, че вървя по пътя на ангелите, татко. Да, допускал съм много грешки. — Фейт Белами беше най-голямата му грешка, доколкото можеше да прецени; тя едва не му коства живота и разума. Насилването на майката на Елзбет също бе грешка, но единственото, за което съжаляваше, беше смъртта й, тъй като никога не би могъл да съжалява за раждането на дъщеря си.
— В такъв случай, щом не си безгрешен, дай на майка си още една възможност. Или безмилостната кучка, която те обезобрази, е изгорила цялото състрадание в душата ти?
— По дяволите, татко! — извика Кам. — Позволявате си прекалено много!
— Не е така, синко. — Ангъс пристъпи към сина си и леко го докосна по рамото. — Помисли добре за това, което казах. — Гласът му загрубя от вълнение. — Нека Господ ме съди, Камерън, но ти и Алана сте най-скъпото в живота ми, дори повече от честта и личната ми сигурност, повече от краля и родината.
Ангъс се обърна и си тръгна, като остави сина си да размишлява над думите му.
— Графиня Тейрн — обяви Чарити — моли тя и графът да бъдат извинени за вечеря, тъй като и двамата са уморени от пътуването и желаят да си починат. Братовчедка ви, лейди Браяна, също ви моли да я извините, защото има главоболие.
— Знае ли за това готвачката? — попита Мариса.
— Да, миледи — отвърна Чарити.
— Добре — рече Мариса. — Помолете я да изпрати по-късно някого да провери дали графът и графинята не се нуждаят от нещо. А съпругът ми и господин Ковингтън?
— Графът и господин Ковингтън са заедно в библиотеката, миледи. Преди час от Лондон пристигна пратеник със съобщение за господин Ковингтън.
Мариса леко изтърси пясъка от бележката, която току-що бе написала. Взе парче восък, запали свещта и накапа няколко капки върху сгънатата бележка. Сетне духна свещта, взе печата си, носещ вече изображението на лебед, и го притисна върху разтопения восък.
— Дайте това лично на съпруга ми.
Чарити взе писмото.
— Изчакайте, докато го прочете, и ми предайте отговора му. Ще бъда или в детската стая, или при братовчедка си.
— Да, миледи — отвърна Чарити.
Мариса се отправи по дългия коридор към стаите, които заемаше братовчедка й. Не бе виждала Браяна, откакто сутринта бе отишла на езда с Джейми Ковингтън.
Почука леко но дебелата дъбова врата и влезе. Това, което видя вътре, я накара да спре на прага. Прислужницата на Браяна опаковаше вещите на господарката си в голям куфар. Мариса сложи ръце на кръста си и попита:
— Какво означава това?
— Едит, оставете ни — нареди Браяна.
— Да, миледи — бързо отговори слугинята и излезе от стаята.
— Реших да се върна в Ирландия — каза равнодушно Браяна, сгъна една рокля и я сложи в тапицирания с кадифе куфар.
— Защо? — Мариса бе ужасно озадачена. До днес братовчедка й не бе показала с нищо, че иска да си заминава.
— Защото трябва — бе отговорът на Браяна.
Мариса забеляза, че очите на Браяна я избягват, и заподозря, че братовчедка й крие нещо. Направи няколко стъпки към нея, хвана я за китките и попита нежно:
— Какво се е случило?
— Нищо — отвърна Браяна.
— Глупости — настояваше Мариса. — Досега изобщо не си говорила за заминаване.
— Обмислях това от известно време.
Мариса повдигна вежди.
— Нима? — Поради някаква причина тя не й вярваше.
Браяна бе обърна с гръб към Мариса. Колко трудно правеше положението й братовчедка й! Ако Мариса бе повярвала на историята с главоболието й, тя вече щеше да е далече, преди някой да се сети.
— А Джейми? — попита Мариса, като заобиколи братовчедка си и я погледна в лицето. И видя издайническото изчервяване на страните й.