Стас и Нели (Из африканските пустини и лесове)
- Автор: Сенкевич Генрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Огнян Тодоров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Стас и Нели (Из африканските пустини и лесове)». Краткое содержание книги:
— Кали, сине на Фумба, искаш ли да изядеш парченце от M’Pya, сина на М’Кула — и ти,M’Pya, сине на М’Кула, искаш ли да изядеш парченце от Кали, сина на Фумба?
— Искаме — обадиха се бъдещите братя.
— Искате ли сърцето на Кали да бъде сърце на M’Pya и сърцето на M’Pya — сърце на Кали?
— Искаме.
— И ръцете, и копията, и кравите?
— И кравите!
— И всичко онова, което има или ще има всеки от вас? — Което има и ще има!
— И да няма помежду ви нито лъжа, нито измама, нито ненавист?
— Нито ненавист!
— И единият никога да не окраде другия!
— Никога!
— И да бъдете братя?
— Да!
Чекръкът се въртеше все по-бързо. Струпаните наоколо воини следяха с все по-голям интерес неговите движения.
— Ау! — извика старият негър. — Но ако един от вас излъже другия, ако го измами, ако го окраде, .ако го отрови, ако го убие — проклет да бъде.
— Проклет да бъде! — повториха всички воини.
— А ако е лъжец и крои измяна, нека не преглътне кръвта на своя брат и нека я изплюе пред очите ни!
— Ох, пред очите ни! — И нека умре!
— Нека умре!
— Нека го разкъса вобо!
— Вобо!
— Или лъв!
— Или лъв!
— Нека го смаже слон и носорог, и бивол! — О! И бивол! — повтори хорът.
— И да го ухапе змия! — Змия!
— А езикът му да почернее!
— Да почернее!
— А очите му да се извъртят на тила!
— На тила.
— И да върви с петите нагоре!
— Ха! С петите нагоре!
Не само Стас, но и Кали си гризеше устните, за да не избухне в смях, а през това време се повтаряха все по-страшни заклинания, чекръкът се въртеше толкова бързо, че очите не смогваха да следят неговите обороти. Това продължи дотогава, докато старият загуби напълно силите и дъха си.
Тогава седна на земята и известно време клатеше насам-натам глава в мълчание. Ала след .малко стана, взе нож и наряза с него кожата на рамото на Кали, потопи в кръвта парченце от козия дроб и го сложи в устата на M’Pya, а другото парченце потопи в кръвта на краля и сложи в устата на Кали. И двамата ги глътнаха толкова бързо, че едва не се задавиха, очите им се разшириха, след което те се хванаха за ръце в знак на вярно и вечно приятелство.
А воините викнаха радостно:
— И двамата глътнаха, никой не го изплю, значи са искрени и между тях няма измяна.
Стас благодари мислено на Кали, че го замести в тази церемония, защото чувствуваше, че при поглъщането на „парченцето от M’Pya“ положително щеше да даде доказателство за неискреност и измяна.
От този момент обаче нищо не заплашваше младите пътешественици от страна на диваците, никакво обкръжение или неочаквано нападение, а ги заобикаляше най-голямо гостоприемство и едва ли не божествена почит. Тази почит нарасна още повече, когато Стас, като преглеждаше наследството от Линде, видя барометъра и предсказа дъжд, и още същия ден заваля обилно, сякаш преминалата отдавна масика искаше да изтърси и последните си резерви вода върху земята. Негрите бяха убедени, че този дъжд им бе подарил „добрият Мзиму“ и благодарността им към Нели стана безкрайна. Стас се шегуваше с нея, че след като е станала негърско божество, той ще продължи пътя сам, а нея ще остави в селото на M’Pya, където негрите ще й направят параклис от слонова кост и ще й носят фасул и банани.
Но Нели беше толкова сигурна в него, че се надигна на пръсти и му прошепна на ухото по навик само две думи: „Няма да ме оставиш…“, след това започна да подскача от радост, като казваше, че щом негрите са толкова добри, цялото им пътуване до океана ще премине леко и бързо. Това ставаше пред палатката, пред очите на множеството и старият M’Pya, като видя подскачащия „Мзиму“, веднага започна също да подскача колкото можеше нависоко с кривите си крака, убеден, че по този начин изразява вярата Си в божеството. Примера му последваха министрите и заподскачаха, след тях воините, след тях жените и децата — с една дума цялото село скача известно време, сякаш всички се бяха побъркали. Примерът, даден от „божеството“, така развесели Стас, че той се превиваше от смях. Обаче през нощта направи една действителна и трайна услуга на набожния крал и неговите поданици: когато слоновете нападнаха банановите плантации, той излезе насреща им с Кинг и пусна, сред стадото няколко ракети. Паниката, която предизвикаха „огнените змии“, надмина дори и неговите очаквания. Подлудели и изплашени, огромните животни изпълниха с рев и трясък цялата джунгла и бягайки заслепени, блъскаха се й се събаряха помежду си. Грамадният Кинг преследваше бягащите си събратя с необикновена ярост, без да пести ударите с хобота и с бивните си. След такава нощ сигурно дълго време никакъв слон нямаше да се появи в банановите и палмовите плантации в селото на стария M’Pya.