Стас и Нели (Из африканските пустини и лесове)
- Автор: Сенкевич Генрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Огнян Тодоров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Стас и Нели (Из африканските пустини и лесове)». Краткое содержание книги:
— Ще отидем заедно — отвърна Стас — и тогава ти ще им кажеш, че пристигаме като приятели.
— Знам, господарю, какво да им кажа — отвърна твърде самоуверено младият негър.
И като обърна коня.към работещите жени, сви ръце около устата и започна да вика:
— Ямбо, хе! Ямбо сана!
Като чуха този глас, заетите с окопаването на маниоката жени скочиха и застанаха като вкаменени, но това продължи само миг, след което те хвърлиха в паника мотики и кошници и с крясъци побягнаха към дърветата, всред които беше скрито селото.
Малките пътешественици се приближаваха бавно и спокойно. В гъсталака се разнесе вой от няколкостотин гласа, после настъпи тишина. Най-сетне тя беше прекъсната от глухия, но силен тътен на барабаните, който след това не заглъхна нито за миг.
Несъмнено това беше зов към воините за борба, защото изведнъж над триста души се измъкнаха от гъсталака. Всички се подредиха в дълга редица пред селището. Стас спря Кинг на около сто крачки и ги заоглежда. Слънцето огряваше стройните им тела, широките гърди и силни рамене. Те бяха въоръжени с лъкове и копия. На бедрата си носеха къси поли от калуна, а някои от маймунски кожи. Главите им бяха украсени с щраусови и папагалови пера или с големи перуки, одрани от главите на павиани. Изглеждаха войнствено и страшно, но стояха неподвижно в мълчание, защото учудването им направо беше безгранично и угаси желанието им за бой. Всички очи бяха вперени в Кинг, в белия паланкин и в седналия на врата на слона бял човек.
Слонът не беше за тях непознато животно. Напротив, те живееха под непрекъснатото насилие на слоновете, чиито стада унищожаваха нощем нивите с маниока, банановите плантации и палмите дум. Понеже копията и стрелите не можеха да пробият кожата на слоновете, нещастните негри се бореха срещу вредителите с огън, с крясъци, които имитираха гласа на петлите, чрез копаене на ями и устройване на капани от стъбла на дървета. Но никой не беше видял слонът да се превърне в роб на човека и да му позволи да го язди и никой не можеше дори да си представи подобно нещо. Ето защо картината, която виждаха пред себе си, до такава степен надхвърляше разума и въображението им, че сами не знаеха какво трябва да правят: да се бият или да бягат накъдето им видят очите, та макар всичко да оставят на произвола на съдбата.
И така, те само си шепнеха в ужас и тревога:
— Ах, майко! Какви същества идват при нас и какво ли ще ни сполети от техните ръце?
Тогава Кали се приближи към тях на един хвърлей с копието, изправи се на стремената и започна да вика:
— Хора, хора, слушайте гласа на Кали, сина на Фумба, могъщия крал на Вахима край бреговете на БасаНарок, хей, слушайте, слушайте, и ако разбирате неговия език, внимавайте във всяка негова дума!
— Разбираме — прозвуча отговорът от триста уста.
— Нека излезе вашият крал, нека си каже името и нека отвори уши и уста, за да чува по-добре!
— M’Pya! M’Pya! — започнаха да викат многобройни гласове.
M’Pya излезе пред редицата, но не повече от три крачки. Той беше вече стар негър, висок и с много развито тяло, но изглежда нямаше излишна смелост, защото коленете му трепереха толкова силно, че трябваше да забие острието на копието в земята и да се опре на него, за да се задържи на краката си.
Следвайки примера му, другите войници също забиха копията в земята в знак, че искат да изслушат спокойно думите на пришълеца.
А Кали още повече повиши глас:
— M’Pya и вие, хора на M’Pya! Чухте, че ви говори синът на краля на Вахима, чиито крави покриват така гъсто планините около БасаНарок, както мравките покриват тялото на убитата жирафа. А какво казва Кали, синът на краля на Вахима? Ето, той ви съобщава голямата и щастлива новина, че във вашето село пристигна добрият Мзиму.
След това извика още по-силно:
— Да. Добрият Мзиму! О-о-о!
По тишината, която настъпи, можеше да се съди какво огромно впечатление бяха направили думите на Кали. Редицата на воините се залюля, защото едни, подтиквани от любопитство, пристъпиха няколко крачки напред, други се отдръпнаха разтревожени. M’Pya се подпря с две ръце върху копието и известно време цареше глуха тишина.
Едва след малко сред тишината се понесе шепот и започнаха да се повтарят откъслечни думи: „Мзиму!“, „Мзиму!“ и тук-таме се обадиха възгласи: „Янциг, янциг!“ — които изразяваха едновременно и почит, и поздравление.
Но гласът на Кали отново надделя над шепота и възгласите:
— Гледайте и се радвайте! Ето добрият Мзиму седи там, в бялата колибка върху гърба на огромния слон, а огромният слон го слуша, както роб слуша господаря си и както дете майка си,. Нито вашите бащи, нито вие сте видели подобно нещо…