Стас и Нели (Из африканските пустини и лесове)
- Автор: Сенкевич Генрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Огнян Тодоров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Стас и Нели (Из африканските пустини и лесове)». Краткое содержание книги:
В това време по нареждане на Стас „добрият Мзиму“, твърде много объркан от ролята си на божество, протегна ръка и започна да поздравява негрите. Черните воини следяха с радост в очи всички движения на малката ръка, дълбоко вярвайки, че в тях има могъщи . магии, които ще ги закрилят и предпазят от много злини. Някои се биеха по гърдите и бедрата и говореха:
„О, майчице! Сега ще ни бъде добре — на нас и на нашите крави!“ Вече напълно успокоен, M’Pya се приближи до слона, още веднъж удари чело о земята пред „добрия Мзиму“, след това се поклони на Стас и се обади както едва-едва:
— Велики господарю, който водиш със слона бялото, божество, желаеш ли да изядеш парченце от M’Pya и ще се съгласиш ли M’Pya да изяде парченце от тебе, за да станем братя, между които няма да има лъжа и измама?
Кали преведе веднага думите му, но като видя по израза на лицето на Стас, че няма никакво желание да изяде „парченце“ от M’Pya, обърна се към стария негър и рече:
— О, M’Pya, наистина ли мислиш, че белият господар, толкова могъщ, от който се бои слонът, който държи в ръцете си гръм, който убива лъвове, комуто върти опашка вобо, който пуска огнени змии и троши скали, може да се побратимява с какъвто и да е крал? Помисли си, о, M’Pya, дали великият дух няма да те накаже заради дързостта ти и дали няма да ти бъде достатъчна славата, ако изядеш парченце месо от Кали, сина на Фумба, владетеля на Вахима, и ако Кали, синът на Фумба, изяде парченце от тебе?
— Не си ли роб? — попита M’Pya.
— Великият господар не е отвлякъл Кали, нито го е купил само му е спасил живота, затова Кали води добрия Мзиму и господаря към страната на Вахима, та Вахима и Фумба да им отдадат почит и ги отрупат с дарове.
— Да бъде така, както казваш, нека M’Pya изяде парченце от Кали, а Кали парченце от M’Pya.
— Да бъде! — повториха воините.
— Къде е магьосникът? — попита кралят.
— Къде е магьосникът? Къде е магьосникът? Къде е Камба? — заобаждаха се множество гласове.
Тогава се случи нещо, което можеше изцяло да промени развоя на събитията, да размъти приятелските отношения и да превърне негрите във врагове на новодошлите гости, в намиращата се настрана и оградена с отделен плет колиба се разнесе адски шум. Беше нещо като лъвски рев, като гръм, като удари на тъпан, като скимтене на хиена, вълчи вой и като ужасно скърцане на ръждясали железни панти. Като чу тези ужасни гласове, Кинг започна да реве, Саба да лае, магарето, на което седеше Насибу, също да реве. Воините скочиха като опарени и измъкнаха копията си от земята. Настъпи объркване. До ушите на Стас стигнаха тревожни викове: „Нашият Мзиму! Нашият Мзиму!“ Почитта и уважението, с което гледаха към пришълците, изчезнаха за един миг. Очите на диваците започнаха да стрелкат подозрителни и враждебни погледи. Сред тълпата взе да се надига заплашителен шепот, а страшният шум в самотната колиба се увеличаваше все повече.
Кали изтръпна и като се приближи бързо до Стас, каза със задавен от вълнение глас:
— Господарю, магьосникът събудил злия Мзиму, който се страхува, че ще го подминат с даренията и вие от ярост. Успокой, господарю, магьосника и злия Мзиму с големи дарове, иначе тези хора ще се обърнат срещу нас.
— Да ги успокоя ли? — попита Стас.
И изведнъж го хвана яд на изменчивостта и алчността на магьосника, а неочакваната опасност го възмути до дъното на душата. Обгорялото му лице се промени напълно, както тогава, когато застреля Гебхър, Хамис и двамата бедуини.
Очите му светнаха злокобно, устните и юмруците му се свиха, а бузите пребледняха.
— Ах, хубаво ще ги успокоя! — рече той.
И без много да му мисли, подгони слона към колибата.
Кали не искаше да остане сам сред негрите, та тръгна след него. Из гърдите на воините се изтръгна вик — неизвестно дали беше тревожен или яростен; но докато се опомниха, плетът изпращя и рухна на земята под тежестта на слона, след това се разпиляха глинените стени на колибата и покривът полетя сред прахоляка във въздуха, а след миг M’Pya и хората му видяха черния хобот, вдигнат нагоре и на края му — магьосника Камба.
Стас видя на пода голям тъпан, направен от дънера на кухо дърво с опъната маймунска кожа, .каза на Кали да му го подаде и като се обърна, застана срещу изумените воини. — Хора — каза той със силен глас, — не вашият „Мзиму“ реве, а този негодник барабани на тъпана, за да изтръгне от вас дарове, и вие се боите като деца!