Графиня Дьо Шарни

— „Как така? — ще ви отговори гласът. — Защото не само бихте могли да избегнете тази трагична смърт, която ви е сграбчила в ноктите си, но и да спечелите хилядата луи, с които бихте могли да си купите мечтаната малка къщичка с беседката, където желаехте да живеете в компанията на госпожица Олива и на малкия Тусен, с петте хиляди ливри рента, която щяхте да си направите, с дванайсетте хиляди ливри, които няма да бъдат използвани за закупуването на къщата… Да живеете, както сам казахте, като добър земеделец, обут с пантофи през лятото и със сабо през зимата. Докато вместо тези очарователни хоризонти, ние, най-вече вие, виждаме площад «Грев», на който са издигнати две или три отвратителни бесилки, най-високата от които протяга ръце към вас. Пфу! Отвратителна перспектива, бедни ми господин Бозир!“

— Но как в края на краищата мога да избегна тази трагична смърт? Как бих могъл да спечеля тези хиляда луи, които ще осигурят моето спокойствие и това на Никол и Тусен?…

— Винаги ще се питате, нали? „Нищо по-лесно“ — ще ви отговори гласът. — Ей го там, на две крачки от вас, граф Калиостро. — Познавам го — ще отговорите вие. — Един чуждестранен господин, който живее в Париж и който умира от скука, когато няма новини. — Точно той. Е, добре, само трябва да отидете да го намерите и да му кажете: „Господин графе…“

— Но аз не знам къде живее — провикна се Бозир. — Не знам дали е в Париж. Не знам дори дали е още жив.

— „Точно така, скъпи господин Бозир“ — ще ви отговори гласът, — затова той дойде да ви намери и от момента, в който ви е намерил, съгласете се, нямате вече извинение. Е, добре, не ви остава друго, освен да му кажете: „Господин графе, знам колко обичате новините. Аз разполагам с най-пресните. Братът на краля, Господина, заговорничи… — Хайде де… — Да, заедно с маркиз Дьо Фаврас. — Не е възможно! — Но е така. Казвам го със сигурност, защото съм един от агентите на господин Дьо Фаврас. — Наистина ли? И каква е целта на заговора? — Да отвлекат краля и да го отведат в Перона. Е, добре, господин графе, за да ви развлека, ще ви разкажа час по час и минута по минута докъде са стигнали нещата.“ Тогава, скъпи приятелю, графът, който е великодушен господар, би ви отговорил: „Наистина ли бихте искали да направите това, господин Дьо Бозир? — Да. — Е, добре, тъй като всеки труд заслужава заплащане, ако удържите дадената дума, аз имам в едно ъгълче двайсет и четири хиляди ливри, които смятах да употребя за някое добро дело. Честна дума, ще ги употребя за тази прищявка. Ще дойдете да ме намерите в деня, когато кралят бъде отвлечен или пък господин Дьо Фаврас арестуван, и имате думата ми на благородник, двайсет и четирите хиляди ливри ще ви бъдат връчени, както ви бяха връчени онези десет луи, не в качеството на аванс, не в качеството на заем, а просто като подарък!“