Графиня Дьо Шарни
- Автор: Дюма Александр
- Серия: memoires d’un medecin #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Огнян Атанасов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Графиня Дьо Шарни». Краткое содержание книги:
— Е, добре, според това, което засяга, тя, напротив, може да бъде блестяща.
— Ах! Нали? — провикна се Бозир. — Господин графът е благородник и господин графът разбира, че цялото благородничество е заинтересувано…
— От това тя да успее. Вярно е, че, от своя страна, целият народ е заинтересуван тя да се провали. Сега, ако ми повярвате, скъпи ми господин Бозир, а е добре да ми вярвате, вие няма да застанете нито на страната на благородничеството, нито на тази на народа.
— Но чия страна да взема тогава?
— Вашата.
— Моята?
— Ей! Ама, разбира се, че твоята — каза Никол. — Дявол да го вземе! Достатъчно си мислил за другите, време е да помислиш за себе си!
— Послушайте я, тя говори като свети Йоан Златоуст. Спомнете си това, господин Дьо Бозир, всяко нещо има своята добра и лоша страна. Добра за едни и лоша за други — една работа, каквато и да била тя, не може да бъде лоша за всички или добра за всички. Е, добре, става въпрос единствено да застанеш на печелившата страна.
— Аха! И, както изглежда, аз не съм на печелившата страна, така ли?…
— Не е съвсем така, господин Дьо Бозир, не, нищо подобно. Дори бих добавил, че ако я оглавите — вие знаете, че си падам малко пророк, — няма да рискувате честта си, няма да поемете риска да загубите състоянието си, а ще рискувате живота си… Да, най-вероятно ще бъдете погубен!
— Господине — каза Бозир, опитвайки се да спазва добро поведение, но бършейки потта, която избиваше по челото му, — благородниците не ги бесят.
— Вярно е. Но, за да направите така, че да ви отсекат главата, скъпи господин Дьо Бозир, ще трябва да представите вашите доказателства, което може би ще продължи твърде дълго. Достатъчно дълго, за да отегчи трибунала, който междувременно ще нареди да бъдете обесен. После ми разправяйте, че каузата е благородна и наказанието няма значение. „Престъплението е срамно, но не и ешафодът“143, както е казал един голям поет.
— Обаче… — избъбра Бозир, все повече и повече уплашен.
— Да, обаче вие не сте толкова привързан към убежденията си, за да пожертвате за тях живота си. Разбирам това… По дяволите! „Веднъж само се живее“, както казва друг поет, не толкова голям като първия, който при все това може и да има повече право от него144.
— Господин графе — каза най-накрая Бозир, — забелязал съм, по време на малкото пъти, когато съм имал честта да ви срещна, че вие притежавате маниер да приказвате, който би накарал косите на някой боязлив човек да се изправят.
— По дяволите! Нямам такова намерение — каза Калиостро, — а, впрочем, вие не сте от плашливите.
— Не — отвърна Бозир, — дори никак. При все това има известни обстоятелства…
— Да, разбирам. Например, ако зад себе си имате каторга за кражба и пред себе си престъпление в държавна измяна, както биха нарекли днес, струва ми се, едно престъпление, имащо за цел отвличането на краля.
— Господине! Господине! — провикна се Бозир съвсем ужасен.
— Нещастнико! — каза Олива. — Значи върху това отвличане градиш своите златни мечти?
— И не греши съвсем, скъпа госпожице. Само че, както имах честта да ви кажа преди малко, всяко нещо има своята добра и своята лоша страна, светла и тъмна част. Господин Дьо Бозир е сбъркал, като е приел тъмната част, застанал е на лошата страна, това е всичко.
— Късно ли е вече? — попита Никол.
— О, не съвсем!
— Какво трябва да направя, господин графе? — попита Бозир.
— Представете си, че заговорът се провали. Представете си, че маскираният човек и човекът с кафявия плащ бъдат арестувани. Представете си — всичко трябва да се предполага във времената, в които живеем, — че те са осъдени на смърт… Ех! Боже мой! Да, оправдаха Безенвал и Ожар, както виждате всичко може да се предполага… Предположете, че тези съучастници са осъдени на смърт. Предположете — не бъдете нетърпелив, от предположение към предположение ще стигнем до един факт, — предположете, че сте един от съучастниците, предположете, че са метнали въжето на врата ви и че ви казват, за да отговорят на жалбите ви, защото в подобна ситуация, колкото и да е смел, Бога ми, човек винаги малко или повече се оплаква, нали?…
— Довършете, господин графе, умолявам ви, струва ми се, че вече се задушавам.
— По дяволите! Не е за учудване, като предполагам въже за вас! Е, добре, предположете, че ви кажат: „Ах, бедни господин Бозир, скъпи господин Бозир, грешката си е ваша!“
— Как така? — провикна се Бозир.
— Така! Вие сам виждате, че от предположение на предположение дойдохме до действителността, защото ми отговаряте все едно че вече сте били там.
— Признавам, че е така.
143
Тома Корней. „Графът на Есекс“, IV действие, сцена III — бел.фр.изд.
144
„Радвай се и си спомняй, че се живее само веднъж“, Андре Шение — бел.фр.изд.