Жената в бяло
- Автор: Колинс Уилки
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Шипковенска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Жената в бяло». Краткое содержание книги:
— Да не би да се страхуваш от него?
— Може би — малко.
— Страхуваш се от него, след като днес се намеси в твоя полза!
— Да, страхувам се повече от неговата намеса, отколкото от гнева на сър Пърсивъл. Помни това, което ти казах в библиотеката. Каквото и да правиш, Лора, не превръщай графа в свой враг!
Слязохме долу. Лора влезе в гостната, а аз продължих през преддверието с писмото в ръка, за да го пусна в пощенската торба, която висеше на отсрещната стена.
Входната врата бе отворена и когато минавах покрай нея, видях графа и съпругата му, които стояха и разговаряха на стъпалата, с лица, обърнати към мен.
Графинята влезе в преддверието доста забързано и попита дали имам на разположение пет минути за личен разговор. Оставайки малко изненадана от подобна молба, отправена от подобна личност, пуснах писмото си в торбата и отговорих, че съм на нейно разположение. Тя ме хвана под ръка с непривично доброжелателство и фамилиарност и вместо да тръгнем към някоя празна стая, поведе ме със себе си към тревния пояс, който ограждаше езерцето с рибките.
Когато минахме покрай графа, който стоеше на стъпалата, той се поклони и се усмихна и после веднага влезе в къщата, като бутна входната врата зад себе си, без да я затваря изцяло.
Графинята крачеше кротко е мен около езерцето с рибките. Очаквах, че ще ми довери някаква изключителна тайна, и се учудих, когато разбрах, че това, което мадам Фоско имаше да ми съобщи тъй интимно, бе само любезно уверение за добрите й чувства към мен след случилото се в библиотеката. Съпругът й бил разказал всичко за арогантния начин, по който сър Пърсивъл се отнесъл към мен. Това така я поразило и разстроило, че взела решение, ако нещо от този род се случи отново, да изрази отношението си от възмутителното поведение на сър Пърсивъл, като напусне къщата. Графът одобрил идеята й и сега тя се надявала, че аз също ще я одобря.
Тази постъпка от страна на такава изключително въздържана личност като мадам Фоско ми се стори много необичайна, особено след размяната на остри реплики помежду ни по време на разговора в навеса за лодки същата сутрин. Въпреки това мой недвусмислен дълг беше да посрещна един любезен и приятелски опит за сближение от страна на по-възрастен от мен човек с учтив и дружелюбен отговор. Отвърнах на графинята подобаващо на тона й и после, смятайки, че сме си казали всичко необходимо, направих опит да се върна в къщата.
Но мадам Фоско, изглежда, бе решила да не се разделя с мен и за мое неописуемо учудване продължи да говори. Тя, която досега бе една от най-мълчаливите жени, изведнъж ме заля с порой общоизвестни истини за брачния живот, за сър Пърсивъл и Лора, за собственото й щастие, за поведението на покойния мистър Феърли по въпроса за нейното наследство, както и половин дузина други въпроси, докато се оказа, че ме бе накарала да обикалям около езерцето повече от половин час и при това доста ме бе изтощила. Не знам дали това й стана ясно, но тя ненадейно спря, както и бе започнала — погледна към входната врата, в миг възприе отново леденото си поведение и пусна ръката ми, преди още да бях измислила някакво извинение, за да се освободя сама от нея.
Когато бутнах вратата и влязох в преддверието, озовах се отново лице в лице с графа. Той точно пускаше едно писмо в пощенската торба.
След като затвори торбата, ме попита къде съм се разделила с мадам Фоско. Казах му и той веднага тръгна да се присъедини към съпругата си. Говореше ми тъй тихо и смирено, че аз се обърнах и се загледах след него, чудейки се дали не е болен, или пък е без настроение.
Защо следващата ми стъпка бе да отида право при пощенската торба, да извадя собственото си писмо и да го погледна отново със смътно недоверие в самата себе си и защо, поглеждайки го за втори път, веднага ми хрумна да запечатам плика за по-голяма сигурност, са загадки — твърде дълбоки или твърде плитки, за да ги проумея. Жените, както всички знаем, действуват по подбуди, които не са в състояние да обяснят дори и на себе си, и мога само да предполагам, че именно такава една подбуда бе тайната причина за моето необяснимо поведение в случая.
Какъвто и да бе подтикът за това, разбрах, че е било похвално от моя страна да му се подчиня в мига, когато се готвех да запечатам писмото в стаята си. Първоначално бях затворила плика по обичайния начин, навлажнявайки прилепващата ивица, след което я бях притиснала върху долната хартия, а сега, след като бе изтекъл три четвърти час, аз опитах с пръст и пликът се отвори на мига, без да лепне или да се скъса. Може би не съм го била затворила добре? Може би е имало някакъв дефект върху прилепващата ивица?