Жената в бяло
- Автор: Колинс Уилки
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Шипковенска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Жената в бяло». Краткое содержание книги:
Перодръжката, все още беше в ръката й, но тя не понечи да напише името си с нея.
— Ако подписът ми ме обвързва с някакво обещание — каза тя, — аз имам право да знам какво е то, нали?
Той дигна документа и го хвърли сърдито на масата.
— Кажете си го! — заяви той. — Известна сте с това, че говорите само истината. Не обръщайте внимание на мис Халкъм, нито на Фоско. Кажете направо, че не ми вярвате.
Графът измъкна едната си ръка от колана и я сложи на рамото на сър Пърсивъл. Сър Пърсивъл я отхвърли с раздразнение. Графът отново я постави с невъзмутимо спокойствие.
— Обуздайте нещастния си нрав, Пърсивъл — каза той. — Лейди Глайд е права.
— Права! — извика сър Пърсивъл. — Една жена няма право да не вярва на съпруга си!
— Несправедливо и жестоко е да ме обвинявате, че не ви вярвам — каза Лора. — Попитайте Мариан нямам ли право да узная какво изисква този текст от мен, преди да сложа подписа си под него.
— Няма да допусна да се обръщате с каквито и да е призиви към мис Халкъм — отвърна сър Пърсивъл. — Мис Халкъм няма нищо общо с този въпрос.
Дотук бях мълчала и много ми се искаше да не говоря и сега. Но отчаянието, изписано върху лицето на Лора, когато се обърна към мен, и безочливата несправедливост в поведението на съпруга й не ми оставяха никаква друга възможност, освен да изразя становището си в мига, в който бях попитана за него.
— Извинете ме, сър Пърсивъл — казах аз, — но като свидетелка при подписването, осмелявам се да мисля, че имам нещо общо с този въпрос. Възражението на Лора ми се вижда напълно справедливо, а колкото до мен, не мога да поема отговорността да свидетелствувам за подписа й, преди да е разбрала за какво се отнася документът, който искате да подпише.
— Хладнокръвно изявление, няма що! — извика сър Пърсивъл. — Препоръчвам ви следващия път, когато се самопоканите в нечий дом, да не се отплащате за гостоприемството на стопанина, като застанете на страната на съпругата му срещу него самия по въпрос, който не ви засяга, мис Халкъм.
Скочих на крака, сякаш ме бе ударил. Ако бях мъж, щях да го поваля на прага на собствената му врата и да напусна тази къща, за да не се върна никога. Но аз съм жена и обичам с цялото си сърце съпругата му!
Слава богу, че истинската обич ми помогна и аз седнах отново, без да кажа дума. Тя знаеше каква мъка съм изпитала и какво съм подтиснала. Дотича при мен, а сълзите се стичаха по лицето й.
— О, Мариан! — прошепна ми нежно. — Ако майка ми беше жива, не би могла да направи повече за мен.
— Елате тук и подпишете! — изкрещя сър Пърсивъл от другия край на масата.
— Да го направя ли? — попита ме тя на ухото. — Ще го направя, ако ми кажеш.
— Не — отговорих й. — Правото и истината са с теб. Не подписвай нищо, преди да си го прочела.
— Елате тук и подпишете! — изкрещя повторно той с най-гневни нотки в гласа си.
Графът, който мълчаливо бе наблюдавал Лора и мен с изключително внимание, се намеси за втори път.
— Пърсивъл! — каза той. — Аз не забравям, че съм в обществото на дами. Бъдете тъй добър, ако обичате, да не го забравяте и вие.
Сър Пърсивъл се обърна към него, онемял от ярост. Твърдата ръка на графа се вкопчи бавно, но още по-силно в рамото му и спокойният му глас тихо повтори:
— Бъдете тъй добър, ако обичате, да не го забравяте и вие.
Двамата се спогледаха. Сър Пърсивъл бавно измъкна рамото си изпод ръката на графа, отмести поглед от очите на графа, за миг-два се взря упорито в документа на масата и после проговори по-скоро с покорството на навъсено укротено животно, отколкото с подобаващото примирение на човек, когото са успели да убедят.
— Не искам да обиждам никого — каза той, — но упорството на жена ми може да постави на изпитание търпението и на светеца. Казах й, че това е просто един формален документ. Какво още може да иска? Говорете каквото желаете, но част от дълга на съпругата е да се подчинява на съпруга си. Още веднъж и за последен път, лейди Глайд — ще подпишете ли, или не?
Лора се върна до мястото си на масата и взе отново перодръжката.
— Ще подпиша с удоволствие — каза тя, — ако се отнасяте с мен като с разумно същество. Не се безпокоя за жертвата, която се изисква от мен, ако тя няма да навреди другиму и да доведе до лоши последици…
— Кой е казал, че от вас се иска жертва? — попита той и в гласа му отново прозвуча полуподтисната предишната ярост.
— Искам да кажа — продължи отново Лора, — че не отказвам да отстъпя, ако мога да сторя това почтено. Ако изпитвам съмнения дали да сложа подписа си под задължение, за което не зная нищо, защо трябва да ме наказвате така жестоко? Струва ми се твърде несправедливо, че се отнесохте към скрупулите на граф Фоско снизходително, а към моите — сурово.