Ловът на „Червения октомври“
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловът на „Червения октомври“». Краткое содержание книги:
Арбатов обърна внимание на тези думи. От тях ще излезе ценен разузнавателен доклад. Президентът понякога изпускаше…
— Между впрочем, господин посланик, какво точно е правила там вашата подводница?
— Нямам никаква представа, доктор Пелт.
— Уверен съм, че не е подводница, която носи на борда си балистични ракети — каза Пелт. — Ние имаме споразумение за неприкосновеност на петстотин мили навътре от брега. Катастрофата, естествено, ще бъде инспектирана от наш специален плавателен съд. Ако само научим, че действително е била подводница, въоръжена с крилати бойни ракети…
— Приемам забележката ви. Но все пак това са международни води.
Президентът се обърна и каза тихо:
— Също и Финския залив както и, струва ми се, Черно море. — Направи известна многозначителна пауза след тази забележка. — Искрено се надявам, че няма да се сблъскаме с такъв вид ситуация. За подводница, въоръжена с балистични ракети, ли разговаряме, Алекс?
— Истината ви казвам, господин президент, просто нямам никаква представа. Определено бих се надявал да не е така.
Президентът усети колко внимателно беше формулирана лъжата. Зачуди се дали руснаците ще признаят, че на нея е имало капитан, който е пренебрегнал дадените му заповеди. О, те вероятно ще твърдят, че е станала навигационна грешка.
— Много добре. При всички случаи ние ще проведем наша собствена издирвателна и спасителна операция. Скоро ще узнаем за какъв вид подводница разговаряме. — Президентът изведнъж доби притеснен вид. — Още едно нещо, за което говорихме с Фостър. Ако открием тела — извинявайте за грубата формулировка в събота следобед, — предполагам, че ще искате да ги върнем във вашата страна.
— Нямам инструкции за това — каза искрено посланикът, изненадан от тези думи.
— На мен ми обясниха с премного подробности как изглежда човек, умрял по такъв начин. Казано просто, такива тела са смазани от водното налягане и не са никак приятна гледка. Но това са били мъже и те заслужават известни почести дори и като мъртъвци.
Арбатов прие това съображение.
— Ами ако тогава това е възможно, вярвам, че съветският народ ще ви бъде признателен за този хуманен жест.
— Ще направим всичко, което е по силите ни.
А американските сили, спомни си Арбатов, включват плавателен съд, който се нарича „Гломар Експлорър“. Той има печалната слава, че е построен от ЦРУ конкретно за изваждането на една съветска подводница клас „Голф“, въоръжена с балистични ракети, от дъното на Тихия океан. Този плавателен съд беше прибран в пристанище, без съмнение, за да изчака следващата възможност. Съветският съюз не е в състояние да направи каквото и да е било, за да предотврати тази операция на неколкостотин мили от американското крайбрежие и на триста мили от най-голямата военноморска база на САЩ.
— Господа, надявам се, че клаузите на международните закони ще бъдат спазени. Имам предвид по отношение на останките от подводницата и телата на екипажа.
— Разбира се, Алекс. — Президентът се усмихна, посочвайки с ръка един меморандум на бюрото си. Арбатов с труд се владееше. Разказаха му играта като на ученик. Той беше забравил, че американският президент е опитен съдебен тактик — нещо, което в Съветския съюз нямаше от кого да се научи — и владееше всички юридически номера. Ах, защо това копеле беше така лесно за подценяване?
Президентът също се владееше с труд. Не се случваше често да вижда Алекс така объркан. Той беше съобразителен опонент, който не можеш да хванеш натясно така лесно. В случая смехът беше неуместен.
Меморандумът от генералния прокурор беше пристигнал едва тази сутрин. Той гласеше следното:
Господин Президент,
В отговор на вашето нареждане помолих началника на Юридическото управление на флота да проучи как се третира в международните закони въпросът за собствеността върху потънали или изоставени плавателни съдове, както и законът за спасителните операции при такива съдове. Съществуват и много водени съдебни дела във връзка с подобни случаи. Ето един прост пример — делото „Далмас“ срещу „Статус“ (84FSuff. 828, 1949 А.М.С. 770/S.D.N.Y. 1949/):