Кръвта на елфите
- Автор: Сапковский Анджей
- Серия: Вещерът #3
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДАР
- ISBN: 978-954-761-404-8
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кръвта на елфите». Краткое содержание книги:
— Малко…
— Дай да ти масажирам дланта и ръката. Защо не използваш моя мехлем? Лапичките ти са груби като на корморан… А това какво е? Следа от пръстен, нали? Така ли ми се струва, или наистина ти забраних да носиш украшения?
— Но аз спечелих това пръстенче от Мира при игра на карти! И го носих само половин ден!
— О, половин ден е твърде много! Не го носи повече, моля те!
— Не разбирам защо не мога…
— Няма нужда да разбираш — отсече магьосницата, но гласът й не беше ядосан. — Моля те, не носи никакви украшения от този тип. Ако искаш, си втъкни цвете в косите. Изплети си венец. Но никакъв метал, никакви кристали, никакви камъни. Това е важно, Цири! Когато му дойде времето, ще ти обясня защо. Засега ми повярвай и изпълни молбата ми.
— Ти носиш звезда, обеци и пръстени! А на мен не ми е позволено? Защото съм… девственица?
— Грозно патенце. — Йенефер се усмихна и я погали по косата. — Какви са тези натрапливи мисли на тази тема? Вече ти обясних: няма никакво значение дали си девствена или не. Никакво. Утре си измий косата, виждам, че вече е време.
— Госпожо Йенефер?
— Да?
— А може ли… Нали се договорихме да сме искрени… Може ли да те попитам нещо?
— Можеш. Само че, в името на боговете, нека да не е относно девствеността.
Цири прехапа устни и дълго мълча.
— Какво да се прави — въздъхна Йенефер. — Така да бъде. Питай.
— Разбираш ли… — Цири се изчерви, прехапа устните си. — Момичетата в общата спалня постоянно клюкарят и разказват разни истории… За празника Белетейн и други подобни… А мен ме наричат сополанка, детенце, защото вече е време… Госпожо Йенефер, така ли е наистина? Как да науча дали е дошло времето…
— … Когато можеш да отидеш с мъж в леглото?
Цири се изчерви още повече. Мълча дълго, после вдигна глава и кимна.
— Всичко е много просто — каза безгрижно Йенефер. — Щом си започнала да мислиш за това, значи вече е време.
— Но аз изобщо не искам!
— А това изобщо не е задължително. Като не искаш — няма да го правиш.
— Аха. — Цири отново прехапа устни. — А такова… Мъжът… Как да разбера, че е точно този, с когото…
— … Можеш да отидеш в леглото?
— Аха.
— Ако изобщо имаш избор — усмихна се накриво магьосницата, — но нямаш голям опит, то първо трябва да оцениш леглото, а не мъжа.
Изумрудените очи на Цири се разшириха и се ококориха.
— Как така… леглото?
— Ами ето така. Тези, които изобщо нямат легло, трябва веднага да ги изключиш. След това от останалите ще отхвърлиш онези с мръсните и неподредени легла. А когато останат само онези с чисти чаршафи и оправени легла, ще избереш този, който най-много ти хареса. За съжаление този метод не гарантира стопроцентова сигурност. Можеш да направиш много голяма грешка.
— Шегуваш ли се?
— Не. Не се шегувам. Цири, от следващата нощ ще спиш тук, при мен. Пренеси багажа си. Явно в спалнята на послушничките губиш в празни приказки прекалено много време, което може да бъде използвано за почивка и сън.
След като усвои основните положения на ръцете, движенията и жестовете, Цири започна да учи заклинанията и формулите. Формулите бяха по-лесни. Бяха написани на Старата реч, която момичето познаваше отлично, и се запомняха лесно. Не я затрудняваше и сложната интонация при произнасянето. Йенефер явно беше доволна и от ден на ден ставаше все по-мила и симпатична. Все по-често правеха прекъсвания в обучението и си говореха за какво ли не, дори намираха удоволствие в тънките подигравки с Ненеке, която често посещаваше лекциите и упражненията, наежена като квачка, готова всеки момент да вземе Цири под крилото си и да я спаси от въображаемата строгост на магьосницата и от „нечовешките изтезания“ в процеса на обучение.
Цири изпълни указанията на Йенефер и се прехвърли в стаята й. Сега бяха заедно не само денем, но и нощем. Понякога обучението се провеждаше и през нощта: някои жестове, формули и заклинания не биваше да се прилагат на дневна светлина.
Доволна от успехите на момичето, магьосницата забави темповете на обучение. Вече имаха повече свободно време. Прекарваха вечерите в четене на книги. Цири си проправяше път през дебрите на „Диалози за природата на магията“ от Стамелфорд, „Държавата на стихиите“ от Гиамбатиста, „Естествена магия“ на Рихерт и Монк. Прегледа и произведения, които не беше в състояние да прочете изцяло, като „Невидимият свят“ на Ян Бекер или „Тайната на тайните“ на Агнес от Гланвил. Хвърли поглед и на древните, пожълтели „Кодекс“ от Мирте и „Ard Aercane“, а дори и на знаменитата, страшна „Dhu Dwimmermorc“, пълна с ужасяващи гравюри.