Кръвта на елфите
- Автор: Сапковский Анджей
- Серия: Вещерът #3
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДАР
- ISBN: 978-954-761-404-8
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кръвта на елфите». Краткое содержание книги:
Йенефер вдигна вежди.
— Не съм искала да те слушам, казваш? Интересно. Обикновено обръщам внимание на всяко произнесено в мое присъствие изречение и го запомням. Условието е едно-единствено — в това изречение трябва да има поне мъничко смисъл.
— Постоянно ми се подиграваш — изскърца със зъби Цири. — А аз просто исках да кажа… Е, за тези способности… Разбираш ли, там, в Каер Морхен, в планините… Не можех да направя нито един вещерски Знак. Нито един!
— Знам.
— Знаеш?
— Знам. Но това нищо не означава.
— Как така? Е… Обаче това не е всичко!
— Слушам те внимателно.
— Аз не съм подходяща. Не разбираш ли? Аз съм… прекалено млада.
— Аз бях още по-млада, когато започнах.
— Но сигурно не си била…
— За какво говориш, момиче? Престани да се запъваш! Кажи ми поне едно нормално изречение, много те моля!
— Защото… — Цири наведе глава, изчерви се. — Защото Йола, Мира, Еурнейд и Кати, когато обядвахме, ми се подиграваха и казаха, че не мога и няма да мога да направя нито една магия, защото… Защото съм девственица, което означава…
— Представи си, знам какво означава… — прекъсна я магьосницата. — Може пак да решиш, че ти се подигравам, но със съжаление трябва да отбележа, че плещиш глупости. Да се върнем към тестовете.
— Аз съм девственица! — повтори предизвикателно Цири. — За какво са ми тези тестове? Девствениците не могат да правят магии!
— Да, ситуацията е безизходна. — Йенефер се облегна назад в креслото си. — Иди и се раздели с девствеността си, щом толкова ти пречи. Аз ще те почакам. Но побързай, ако може.
— Подиграваш ли ми се?
— Забеляза ли? — усмихна се леко магьосницата. — Поздравявам те. Издържа предварителния тест за съобразителност. А сега — истинския тест. Съсредоточи се. Погледни: на тази картинка са нарисувани четири борчета. Всяко има различен брой клони. Нарисувай пето, такова, което да съответства на тези четирите и да стои на това празно място.
— Борчетата са глупави — изказа мнението си Цири, като се изплези и нарисува в ъгълчето си леко изкривено дърво. — И скучни! Не мога да разбера какво общо имат борчетата с магията? А? Госпожо Йенефер! Обеща да отговаряш на въпросите ми!
— За жалост — въздъхна магьосницата, докато вдигаше листа и разглеждаше критично рисунката. — Струва ми се, че ще съжалявам за това обещание. Какво общо имат борчетата с магията? Нищо. Но го нарисува правилно и в необходимия срок. Наистина, като за девственица — много добре.
— Надсмиваш ли ми се?
— Не. Рядко се надсмивам. Нужен е наистина сериозен повод, за да ме накара да се надсмивам. Съсредоточи се върху следващия лист, Изненадке. На него са нарисувани редици от звездички, кръгчета, кръстчета и триъгълничета, като във всеки ред има различно количество от дадените елементи. Помисли и отговори: колко звездички трябва да има на последния ред?
— Звездичките са глупави!
— Колко, момиче?
— Три!
Йенефер мълча дълго, вперена в известна само на нея точка от резбованите вратички на шкафа. Язвителната усмивка върху устните на Цири започна да се топи и накрая изчезна съвсем, без следа.
— Предполагам, че те е интересувало — изрече много бавно магьосницата, без да спира да се любува на шкафа, — какво ще стане, ако ми дадеш безсмислен и глупав отговор. Сигурно си решила, че няма да забележа, тъй като твоите отговори изобщо не ме интересуват? Лошо си преценила! Или си решила, че просто ще приема, че не си умна? Също лошо преценено. А може би са ти омръзнали тестовете и за разнообразие си решила да тестваш мен? Е, дали ти се удаде? Така или иначе, с този тест е приключено. Дай ми листа.
— Извинявай, госпожо Йенефер. — Момичето наведе глава. — Там, разбира се, трябва да има… една звездичка. Много извинявай. Моля те, не ми се сърди.
— Погледни ме, Цири.
Цири учудено вдигна поглед. Магьосницата за пръв път се обръщаше към нея по име.
— Цири — каза Йенефер. — Запомни, аз въпреки всичко се сърдя толкова рядко, колкото се и надсмивам. Не си ме ядосала. Но като се извини, доказа, че не съм се излъгала в теб. А сега вземи следващото листче. Както виждаш, на него има пет къщички. Нарисувай шестата…
— Пак ли? Но аз наистина не разбирам защо…
— … Шестата къщичка. — Гласът на магьосницата се промени опасно, а в очите й проблесна виолетов пламък. — Тук, на празното място. Не ме карай да повтарям, моля те.
След ябълките, борчетата, звездичките, рибките и къщичките дойде ред на лабиринтите, от които трябваше да се измъкне колкото се може по-бързо; на вълнообразните линии; на мастилените петна, наподобяващи смачкани хлебарки; на други странни изображения и мозайки, от които очите й се разфокусираха и започваше да й се вие свят. След това последва блестящо кълбо на въженце, в което трябваше дълго да се вглежда. Вглеждането й беше ужасно скучно, при това Цири постоянно задрямваше. Колкото и да беше чудно, Йенефер не се разстройваше от това, макар и няколко дни по-рано да й се беше развикала за опита й да подремне над едно от хлебаркоподобните мастилени петна.