Кръвта на елфите
- Автор: Сапковский Анджей
- Серия: Вещерът #3
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДАР
- ISBN: 978-954-761-404-8
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кръвта на елфите». Краткое содержание книги:
От седенето над тестовете Цири започна да изпитва болки в шията и гърба и тези болки ставаха все по-силни с всеки изминал ден. Започна да тъгува за движението и чистия въздух и в рамките на споразумението за искреност веднага каза на Йенефер за това. Магьосницата прие думите й така, сякаш ги беше чакала от много отдавна.
През следващите два дни тичаха из парка, прескачаха през ровове и огради, съпроводени от веселите или съчувстващи погледи на жриците и послушничките. Правеха гимнастични упражнения, тренираха се да пазят равновесие върху оградата, обикаляща градините и стопанските сгради. За разлика от занятията в Каер Морхен, упражненията с Йенефер винаги бяха придружени от теория. Магьосницата учеше Цири да диша правилно, управлявайки движенията на гърдите и диафрагмата със силен натиск с дланите. Обясняваше й принципите на движение и действие на мускулите и костите, показваше й как да почива, да се отпуска и да възстановява силите си.
По време на една от почивките легналата върху тревата и вперила поглед в небето Цири зададе отдавна вълнуващия я въпрос:
— Госпожо Йенефер? Кога най-накрая ще приключим с тестовете?
— Толкова ли са ти омръзнали?
— Не… Но искам да узная дали ставам за магьосница.
— Ставаш.
— Ти вече знаеш?
— Знаех го от самото начало. Малко са тези, които са способни да забележат активността на звездата ми. Съвсем малко. А ти я забеляза веднага.
— А тестовете?
— Приключиха. Знам за теб всичко, което исках да науча.
— Но някои от задачите… Не се получиха много добре. Ти сама каза, че… Наистина ли си сигурна? Да не се лъжеш? Сигурна ли си, че имам способности?
— Сигурна съм.
— Но…
— Цири. — Магьосницата изглеждаше хем развеселена, хем напрегната. — От момента, в който легнахме на тревата, разговарям с теб, без да използвам гласа си. Това се нарича телепатия, запомни. И, както си забелязала, нямахме затруднения в общуването.
— Според мнението на някои — Йенефер, гледайки в небето над хълмовете, облегна ръцете си върху предната част на седлото — магията представлява олицетворение на Хаоса. Тя е ключ, способен да отваря заключени врати. Врати, зад които е стаен кошмар, заплаха и невъобразим ужас, зад които се крият враждебни, деструктивни сили — сили на чистото Зло, които са в състояние да унищожат целия свят, а не само лицето, отворило вратата. А тъй като желаещите да манипулират такива врати са предостатъчно, все някой някога ще извърши грешка и гибелта на света е предопределена и неизбежна. Следователно магията е оръжие и отмъщение на Хаоса. Това, че след Взаимното проникване на Сферите хората са се научили да използват магията, е станало проклятие и гибел на света. Гибел на човечеството. Това е вярно, Цири. Тези, които смятат магията за Хаос, не грешат.
Магьосницата пришпори с пети врания си кон, той изцвили провлачено и тръгна бавно между калуновите храсталаци. Цири също пришпори коня си и се изравни с магьосницата, Калуните достигаха до стремената.
— Според мнението на някои — продължи Йенефер след малко — магията е изкуство. Могъщо и елитарно изкуство, способно да твори прекрасни и необичайни произведения. Магията е талант, даден на малцина избрани. Лишените от този талант могат единствено да наблюдават със смайване и завист резултата от работата на творците и да се възхищават на създадените произведения, като същевременно чувстват, че без тези произведения и без този талант светът би бил по-беден. Това, че след Взаимното проникване на Сферите някои избрани са открили в себе си таланта и магията, че са открили в себе си изкуството, е благословия на красотата. И това е вярно. Тези, които смятат магията за изкуство, също са прави.
На заобления, гол връх на хълма, подаващ се над калуните като гръб на стаил се хищник, лежеше огромен камък, облегнат на няколко по-малки морени. Магьосницата насочи коня си към него, без да прекъсва лекцията.
— Има и такива, според които магията е наука. За да се овладее, не са достатъчни талантът и вродените способности. Необходими са години прилежно учене и напрегната работа, необходими са упоритост и самодисциплина. Овладяната по този начин магия е знание, познание, границите на което непрекъснато се разширяват от светлите и живи умове чрез опити, експерименти, чрез практиката. Овладяната по този начин магия е прогрес. Като ралото, тъкачния стан, водната мелница, леярните пещи, подемните кранове и полиспаста. Това е прогрес, развитие, промяна. Постоянно движение. Нагоре. Към по-добро. Към звездите. Това, че след Взаимното проникване на Сферите сме открили магията, някой ден ще ни помогне да достигнем звездите. Слез от коня, Цири.