Отменена присъда
- Автор: Коннелли Майкл
- Серия: Хари Бош #16
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Отменена присъда». Краткое содержание книги:
Но това дело има сериозен политически аспект и Холър трябва да се изправи срещу прочут адвокат. Бош успява да издири изчезнала свидетелка, чиито показания са били решаващи за първата присъда, но вече не са актуални. Освободеният под гаранция Джесъп е любимец на пресата, но поведението му нощем кара Холър и Бош да се опасяват от най-страшното — че убиецът може да нанесе нов удар.
Романът „Отменена присъда“ е най-безпощадният трилър на Майкъл Конъли и е написан с дълбочината, ритъма и проницателността, спечелили на този автор най-големите награди в света на съспенса.
Добър отговор, мислено я поздравих. Бореше се.
— По-късно пак ще поговорим за това — каза Ройс. — Но да се върнем на сестра ви. Тя е била дванайсетгодишна, нали така?
— Да.
— С други думи, на същата възраст, на каквато сте били вие, когато вторият ви баща е започнал да упражнява сексуално насилие над вас. Прав ли съм?
— Горе-долу на същата възраст, да.
— Предупреждавали ли сте сестра си за това?
Последва дълго мълчание, по време на което Глисън обмисляше отговора си. Всъщност просто нямаше добър отговор.
— Госпожо Глисън? — подкани я съдията. — Моля, отговорете на въпроса.
— Не, не съм я предупреждавала. Беше ме страх.
— От какво? — попита Ройс.
— От него. Както самият вие отбелязахте, през живота си често съм се подлагала на лечение. Знам, че не е необичайно детето да не може да каже на никого. Попадаш в примката на страха. Казвали са ми го много пъти.
— С други думи, подчинявали сте се, за да се справите с проблема.
— Нещо такова. Но това е прекалено опростяване. Беше по…
— Но по онова време сте живели в постоянен страх, нали?
— Да, аз…
— Вторият ви баща предупреждавал ли ви е да не казвате на никого за онова, което е вършил с вас?
— Да, каза…
— Заплашвал ли ви е?
— Каза ми, че ако призная на някого, ще ме откъснат от майка ми и сестра ми. Той щял да се погрижи властите да си помислят, че майка ми е знаела за това, и да я сметнат за неспособна да се грижи за нас. Щели да ни вземат с Мелиса и после да ни разделят, защото невинаги можели да пращат в приемен дом по две деца.
— Вие повярвахте ли му?
— Да, тогава бях на дванайсет. Повярвах му.
— И това ви е уплашило, нали?
— Да. Исках да остана в семейството.
— Дали същият този страх и властта, която е упражнявал над вас вторият ви баща, не са ви накарали да му се подчините, за да се справите с проблема, след като той е убил сестра ви?
Маги отново скочи на крака и възрази, че въпросът е насочващ и предположенията не се потвърждават от доказателствата. Съдията се съгласи и прие възражението.
Ройс невъзмутимо продължи с безпощадния разпит на Глисън.
— Не е ли вярно, че вие и майка ви сте направили и казали точно това, което ви е подучил вторият ви баща, за да прикриете убийството на Мелиса?
— Не, това не…
— Подучил ви е да кажете, че го е извършил шофьор на камион, и да изберете един от мъжете, които полицията е довела у вас.
— Не! Той не…
— Възразявам!
— Не е имало никаква криеница в предния двор, нали? Сестра ви е била убита в къщата от Кенсингтън Ланди. Не е ли вярно?!
— Ваша светлост! — Този път Маги вече извика. — Адвокатът тормози свидетелката с тези насочващи въпроси. Той не иска да чуе нейните отговори. Просто иска съдебните заседатели да чуят неговите лъжи!
Брайтман премести поглед от Маги към Ройс.
— Добре, успокойте се всички. Възражението се приема. Господин Ройс, задавайте въпросите си един по един и изслушвайте отговорите на свидетелката. И не задавайте насочващи въпроси. Нужно ли е да ви напомням, че сам я призовахте да свидетелства? Ако искахте да я насочвате, трябваше да я подложите на кръстосан разпит, когато имахте тази възможност.
Ройс положи неимоверни усилия да имитира разкаяние. Сигурно му беше много трудно.
— Извинете, че се отнесох, ваша светлост. Няма да се повтори.
Нямаше значение дали ще се повтори. Вече бе постигнал внушението си. Той не целеше да получи признание от Глисън. Всъщност и не очакваше такова. Целеше да изложи алтернативната си версия на съдебните заседатели. И в това отношение постигна пълен успех.
— Добре, да продължим — каза Ройс. — По-рано споменахте, че сте прекарали значителна част от зрелия си живот в психиатрични клиники и рехабилитационни центрове, да не споменавам за затвора. Така ли е?
— Донякъде — отвърна Сара. — Вече не взимам наркотици и…
— Просто отговорете на въпроса, който ви зададох — побърза да я прекъсне адвокатът.
— Възразявам — обади се Маги. — Свидетелката се опитва да отговори на зададения въпрос, но пълният отговор не допада на господин Ройс и той я прекъсва.
— Оставете я да отговори на въпроса, господин Ройс — уморено нареди Брайтман. — Продължавайте, госпожо Глисън.
— Просто исках да кажа, че от седем години не взимам наркотици и съм пълноценен член на обществото.
— Благодаря ви, госпожо Глисън.
Британецът я преведе през трагичната й и мизерна история, буквално арест по арест, разкривайки всички детайли на покварата, в която толкова време беше тънала. Маги често възразяваше с аргумента, че това няма нищо общо с разпознаването на Джесъп, но съдията обикновено позволяваше разпитът да продължи.