Отменена присъда
- Автор: Коннелли Майкл
- Серия: Хари Бош #16
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Отменена присъда». Краткое содержание книги:
Но това дело има сериозен политически аспект и Холър трябва да се изправи срещу прочут адвокат. Бош успява да издири изчезнала свидетелка, чиито показания са били решаващи за първата присъда, но вече не са актуални. Освободеният под гаранция Джесъп е любимец на пресата, но поведението му нощем кара Холър и Бош да се опасяват от най-страшното — че убиецът може да нанесе нов удар.
Романът „Отменена присъда“ е най-безпощадният трилър на Майкъл Конъли и е написан с дълбочината, ритъма и проницателността, спечелили на този автор най-големите награди в света на съспенса.
— Не, никога. Мислех за това всеки ден. И досега продължавам да мисля.
— Някога забравяли ли сте човека, който е пресякъл предния ви двор и е отвлякъл сестра ви, докато вие сте гледали от храстите?
— Не, никога. Мислех за него всеки ден и досега продължавам да мисля.
— Някога изпитвали ли сте съмнения относно човека, в когото сте разпознали похитителя на сестра ви?
— Не.
Маги се обърна и подчертано погледна Джесъп, който се беше навел над някакъв бележник и си водеше навярно безсмислени записки. Очите й останаха вперени в него. Тя чакаше. И точно когато обвиняемият вдигна глава, за да види какво е прекъснало показанията, Маги зададе последния си въпрос.
— Абсолютно никакво съмнение ли, Сара?
— Абсолютно никакво.
— Благодаря. Нямам повече въпроси.
38.
След свидетелските показания на Сара Глисън съдията обяви почивка. Бош изчака на мястото си до парапета, докато Ройс и Джесъп станат и се насочат към изхода. После се изправи и отиде да посрещне свидетелката. На минаване покрай Джесъп силно го шляпна по ръката.
— Май гримът ти се е разтекъл, Джейсън.
Каза го с усмивка и отмина.
Обвиняемият спря, обърна се и тъкмо се канеше да отговори на подигравката, когато Ройс го дръпна за другата ръка и го помъкна със себе си.
Бош се насочи към Глисън. След часовете, прекарани на свидетелската скамейка в два последователни дни, тя изглеждаше емоционално и физически изтощена. Като че ли имаше нужда от помощ дори само за да стане от мястото си.
— Страхотно се справи, Сара — похвали я той.
— Благодаря. Не знам дали някой ми повярва.
— Всички ти повярваха, Сара. Всички ти повярваха.
Поведе я към масата на обвинението, където Холър и Макфърсън оценяваха по аналогичен начин показанията й. Прокурорката стана и я прегърна.
— Ти се изправи срещу Джесъп от името на сестра си — каза тя. — Можеш да се гордееш с това до края на живота си.
Глисън изведнъж избухна в сълзи и скри очите си с длани. Макфърсън отново я притегли към себе си.
— Знам, знам. Държа се мъжки до края. Сега вече можеш да си поплачеш.
Бош отиде при ложата на съдебните заседатели, взе кутията с книжни кърпички и я занесе на Глисън. Тя си избърса очите.
— Ти почти приключи — обърна се към нея Холър. — Повече няма да даваш показания. Искаме само да останеш в залата и да наблюдаваш процеса. Искаме да седиш на първия ред, когато свидетелства Еди Роуман. Следобед ще те качим на самолета.
— Добре, но защо?
— Защото той ще лъже за теб. И ако го направи, ще трябва да лъже в лицето ти.
— Мисля, че това няма да е проблем за него. Никога не е било.
— Е, тогава заседателите ще видят твоята реакция. Й неговата. И не се бой, подготвили сме нещо, от което на Еди ще му припари.
След тези думи Холър погледна Бош.
— Готов ли си?
— Само ми дай знак.
— Може ли да попитам нещо? — обади се Глисън.
— Естествено — отвърна Мики.
— Ами ако не искам днес да се кача на самолета? Ами ако искам да остана тук за присъдата? Заради сестра ми.
— Разбира се, Сара — усмихна се Маги. — Можеш да останеш докогато пожелаеш.
Бош стоеше в коридора пред залата с телефон в ръка и бавно пишеше с един пръст съобщение на дъщеря си. Заниманията му бяха прекъснати, когато самият той получи съобщение. Беше от Холър. Само една дума.
ХАЙДЕ
Той прибра телефона и се насочи към стаята за свидетелите. Соня Рейес се беше отпуснала на един стол с наведена глава. На масата пред нея имаше две празни чаши от кафе.
— Хайде, Соня, време е да ставаш. Сега ще свършим работата. Добре ли си? Готова ли си?
Тя го погледна с уморени очи.
— Прекалено много въпроси, пооолицай.
— Добре, ще се задоволя с един. Как се чувстваш?
— Горе-долу както изглеждам. Имаш ли още от онова, дето ми го дадоха в клиниката?
— Толкова беше. Обаче веднага щом свършим, ще пратя някого да те закара обратно там.
— Както кажеш, пооолицай. Май не съм ставала толкоз рано, откак бях за последно в окръжния пандиз.
— Да бе, не е чак толкова рано. Да вървим.
Той й помогна да се изправи и двамата се насочиха към Отдел 112. Рейес щеше да влезе в ролята на така наречената „няма свидетелка“. Нямаше да даде показания на процеса. Не беше в състояние да го направи. Но докато я водеше по пътеката и я настаняваше на първия ред, Бош щеше да се погрижи Едуард Роуман да я забележи. Надяваха се, че тя ще наруши равновесието му и може би дори ще го накара да се откаже от играта си. Залагаха на факта, че той не знае правилата за представяне на доказателствен материал и следователно не разбира, че нейната поява в галерията не й позволява да свидетелства на процеса и да изобличи лъжите му.