Магьосникът
- Автор: Скотт Майкл
- Серия: Тайните на безсмъртния Никола Фламел #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магьосникът». Краткое содержание книги:
Калифорния:
В ръцете на д-р Джон Дий и Тъмните древни „Книгата на Авраам Мага“ би могла да се превърне в опасно оръжие, което да доведе до разрухата на познатия на човечеството свят. Най-могъщият ръкопис в историята съдържа тайната на безсмъртието — тайна, която никой не бива да узнава. Две страници делят Дий от познанието, което ще възвърне властта на Тъмните древни.
Единствено близнаците Джош и Софи могат да го спрат — но те са отдалечени на 13000 километра.
Париж:
Никола, Софи, Джош и Скати избягват от Охай и се озовават в Париж — Града на светлините, някогашен дом на Никола Фламел. Но завръщането не е никак приятно. Николко Макиавели, философ и виден колекционер на предмети на изкуството, живее в Париж и работи за Дий. Той е по петите им, а времето на Никола и Пернел изтича. С всеки изминал ден силата им намалява, телата отслабват. Време е Софи да овладее и втората магия — Огнената.
Само един човек е в състояние да я обучи: някогашният ученик на Фламел, граф Сен Жермен — самият той алхимик, магьосник и рок звезда.
Джош и Софи Нюман са единствената надежда за оцеляване на човешкия род. При положение че преди това не се настроят един срещу друг…
— Скоро целият свят ще узнае истината. Какво ще стане тогава?
— Нищо — отвърнаха и двамата едновременно.
— Нищо ли? Но това е невъзможно.
Жана се извърна от предната седалка.
— Само че точно това ще стане. Всичко ще бъде покрито.
Момичето погледна въпросително към Никола. Той кимна в знак на съгласие.
— Така или иначе, повечето хора просто няма да повярват, Софи. Ще го отхвърлят като измислица или шега. А онези, които все пак мислят, че е вярно, ще бъдат наречени любители на конспирациите. Можеш да си сигурна, че хората на Макиавели вече са се заели да конфискуват и унищожат всяка снимка.
— До час-два — добави Сен Жермен — за събитията от тази сутрин ще се говори като за злощастен инцидент. А твърденията за видяно чудовище ще бъдат осмивани и приписвани на истерията.
Софи поклати невярващо глава.
— Такова нещо не може да се крие вечно.
— Древните го правят от хилядолетия — рече графът, като наклони огледалото за задно виждане, така че да може да гледа към Софи. В тъмната вътрешност на колата, на нея й се стори, че ясносините му очи слабо сияят. — А ти трябва да помниш, че човечеството всъщност не иска да вярва в магия. Хората не искат да знаят, че митовете и легендите почти винаги се основават на истина.
Жана се пресегна и постави леко длан върху ръката на съпруга си.
— Аз пък не съм съгласна; хората винаги са вярвали в магията. Едва през последните няколко века тази вяра западна. Мисля си, че те всъщност искат да вярват, защото в сърцата си знаят, че е вярно. Знаят, че магията наистина съществува.
— И аз някога вярвах в магията — каза Софи много тихо. Беше се обърнала да погледне пак към града, но видя отразена в стъклото една ярко боядисана детска стая — нейната стая от преди пет или шест години. Софи нямаше представа къде точно се бе намирала тя — може би в къщата в Скотсдейл или пък в Рали Ралей — по онова време се местеха толкова често. Тя седеше по средата на леглото си, заобиколена от любимите си книги. — Когато бях малка, четях за принцеси, чародеи, рицари и магьосници. Макар да знаех, че са само приказки, искаше ми се магията да е истинска. Досега — добави тя с горчивина. Обърна глава да погледне към алхимика. — Всички приказки ли са истина?
Фламел кимна.
— Не всички приказки, но почти всички легенди се основават на истина. Всеки мит си има корени в реалността.
— Дори и страшните ли? — прошепна тя.
— Най-вече страшните.
Три новинарски хеликоптера избръмчаха ниско над тях и колата затрепери от шума на двигателите им. Никола изчака да отминат и се приведе напред.
— Къде отиваме?
Сен Жермен посочи напред и надясно.
— В градините „Трокадеро“ има таен вход към катакомбите. Той води право надолу в забранените тунели. Прегледах старите карти. Мисля, че маршрутът на Дий ще ги приведе първо през канализацията, а после ще слязат в долните тунели. Така ще спечелим малко време.
Никола Фламел се облегна в седалката, а после посегна и стисна ръката на Софи.
— Всичко ще бъде наред — каза той.
Но тя не му повярва.
Входът към катакомбите представляваше една доста обикновена на вид метална решетка в земята. Покрита отчасти с мъх и трева, тя бе скрита сред група дървета зад една богато резбована и красиво оцветена въртележка в единия край на градините „Трокадеро“. Обикновено тази смайваща градина гъмжеше от туристи, но тази сутрин бе пуста и празните дървени кончета на въртележката се движеха нагоре-надолу под синьо-белия покрив.
Графът мина по една тясна алея и ги изведе на тревна площ, изгорена до кафяво от лятното слънце. Спря над една метална решетка без никакви знаци по нея.
— Не съм използвал този вход от 1941 година. — Той коленичи, хвана пръчките на решетката и я дръпна. Тя не помръдна.
Жана хвърли кос поглед към Софи.
— Когато двамата с Франсис бяхме във Френската съпротива и се борехме срещу германците, използвахме катакомбите за база. Можехме да изскочим на всяко място в града. — Тя потропа по металната решетка с върха на обувката си. — Това тук беше едно от любимите ни места. Дори през войната градината винаги беше пълна с народ и лесно можехме да се смесим с тълпата.
Въздухът изведнъж се изпълни с богатия есенен аромат на изгорели листа и металните пръчки в ръцете на Франсис засияха, нажежени до червено, а после и до бяло. Металът се стопи и разтече, падайки на големи капки в шахтата. Сен Жермен изтръгна остатъка от решетката и я захвърли настрани, а после преметна крака в дупката.
— Тук има стълба.
— Софи, ти си следващата — каза Никола. — Аз влизам след теб. Жана, ще поемеш ли тила?