Магьосникът
- Автор: Скотт Майкл
- Серия: Тайните на безсмъртния Никола Фламел #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магьосникът». Краткое содержание книги:
Калифорния:
В ръцете на д-р Джон Дий и Тъмните древни „Книгата на Авраам Мага“ би могла да се превърне в опасно оръжие, което да доведе до разрухата на познатия на човечеството свят. Най-могъщият ръкопис в историята съдържа тайната на безсмъртието — тайна, която никой не бива да узнава. Две страници делят Дий от познанието, което ще възвърне властта на Тъмните древни.
Единствено близнаците Джош и Софи могат да го спрат — но те са отдалечени на 13000 километра.
Париж:
Никола, Софи, Джош и Скати избягват от Охай и се озовават в Париж — Града на светлините, някогашен дом на Никола Фламел. Но завръщането не е никак приятно. Николко Макиавели, философ и виден колекционер на предмети на изкуството, живее в Париж и работи за Дий. Той е по петите им, а времето на Никола и Пернел изтича. С всеки изминал ден силата им намалява, телата отслабват. Време е Софи да овладее и втората магия — Огнената.
Само един човек е в състояние да я обучи: някогашният ученик на Фламел, граф Сен Жермен — самият той алхимик, магьосник и рок звезда.
Джош и Софи Нюман са единствената надежда за оцеляване на човешкия род. При положение че преди това не се настроят един срещу друг…
— Франсис?
— Софи — продължи тихо Фламел, — дарът на безсмъртието може да бъде оттеглен от един човек по всяко време и ако това се случи, всичките му години го застигат за броени мигове. Някои Древни поробват хората, които пробуждат, превръщат ги едва ли не в зомбита.
— Но Хеката не ме направи безсмъртна, когато ме пробуди — възрази момичето.
— За разлика от Вещицата от Ендор, Хеката в продължение на безброй поколения не се е интересувала от хората. Винаги е оставала неутрална във войните между защитниците на човечеството и Тъмните древни. — Устните му се извиха в горчива усмивка. — Може би, ако не беше избрала страна, и днес щеше да е жива.
Софи се вгледа в бледите очи на алхимика. Помисли си, че ако Фламел не бе влязъл в Сенкоцарството на Хеката, Древната щеше още да е жива.
— Казваш, че Джош е в опасност? — попита накрая тя.
— В ужасна опасност.
Погледът на Софи не се отделяше от лицето на Никола. Джош се намираше в опасност не заради Дий или Макиавели, а защото Никола Фламел ги бе поставил в това ужасно положение. Той беше казал, че ги защитава, и доскоро тя вярваше безрезервно на това. Но сега… сега не знаеше какво да мисли.
— Елате. — Жана затвори телефона си, улови ръката на момичето и го задърпа към изхода на уличката. — Франсис идва насам.
Алхимикът хвърли един последен поглед към капака на шахтата, после пъхна Кларент под палтото си и забърза след тях.
Жана ги изведе от тясната пресечка на „Дю презиран Уилсон“, после бързо сви наляво по улица „Дебрус“ и се насочи обратно към реката. Въздухът бе изпълнен със звуците на безброй сирени на полицейски коли и линейки, а в небето над тях полицейски хеликоптери бръмчаха ниско над града. Улиците бяха почти пусти и никой не обръщаше внимание на трима души, които тичаха да си намерят скривалище.
Софи потрепери. Цялата картина беше толкова сюрреалистична. Приличаше на нещо, което би могла да види в документален филм за войната по канала „Дискавъри“.
В дъното на улица „Дебрус“ откриха Сен Жермен да ги чака в безлично БМВ, което силно се нуждаеше от миене. Вратите бяха открехнати и когато те се приближиха, тъмното стъкло на шофьора се спусна с тихо жужене. Графът се усмихваше щастливо.
— Никола, трябва по-често да си идваш у дома; градът е в хаос. Всичко е ужасно вълнуващо. Не съм се забавлявал така от векове.
Жана се мушна на седалката до съпруга си, докато Фламел и Софи се качиха отзад. Сен Жермен даде газ, но Никола се приведе напред и го стисна за рамото.
— Не бързай толкова. Не трябва да привличаме вниманието към себе си — предупреди го той.
— Но с тази паника по улиците не бива да карам и бавно — изтъкна Франсис. Отдалечи колата от бордюра и потегли по „Ню Йорк“. Караше с едната ръка на волана, а другата — преметната през облегалката, защото постоянно се обръщаше да говори с алхимика.
Напълно вцепенена, Софи се отпусна до прозореца, взирайки се навън към реката, проблясваща отляво. В далечината, от другата страна на Сена, можеше да различи вече познатия силует на Айфеловата кула, издигащ се над покривите. Чувстваше се уморена и главата й се маеше. Беше объркана по отношение на Фламел. Никола не можеше да е лош, нали? Сен Жермен и Жана — а също и Скати — очевидно го уважаваха. Дори Хеката и Вещицата го харесваха. Проблясващи мисли, за които тя знаеше, че не са нейни, кръжаха по самия крайчец на съзнанието й, но когато опита да се съсредоточи върху тях, те отлетяха. Това бяха спомени на Вещицата от Ендор и Софи инстинктивно разбра, че са важни. Имаха нещо общо с катакомбите и съществото, което живееше в дълбините им…
— Официално полицията докладва, че част от катакомбите са се срутили и са повлекли няколко къщи — казваше Франсис. — Твърдят, че канализацията е пробита и че в града има изтичане на метан, въглероден двуокис и въглероден окис. Центърът на Париж е отцепен и евакуиран. Съветват хората да останат по домовете си.
Фламел се облегна в кожената седалка и затвори очи.
— Има ли ранени? — попита той.
— Няколко порязвания и синини, но не са съобщили за нищо по-сериозно.
Жана поклати изумено глава.
— Като се има предвид какво мина с грохот през града, това си е малко чудо.
— Някой да е видял Нидхьог? — попита Никола.
— По главните телевизионни канали засега не съобщават такова нещо, но някои неясни снимки, направени с телефони, са се появили в разни блогове, а вестниците „Монд“ и „Фигаро“ твърдят, че имат изключителни снимки на онова, което наричат „Съществото от катакомбите“ и „Звярът от ямата“.
Софи се наведе напред, следейки разговора. Премести поглед от Фламел към Сен Жермен, а после обратно към алхимика.