Лазурна

— Мили приятели имаш — отбеляза.

Битърблу допускаше, че Гидън вероятно е бил в лабиринта, защото По го е изпратил там да разбере какво е намислил Саф.

— Стига! — ядоса се тя и на двамата. — Никакви удари повече, Гидън! Саф, кажи ми защо беше в лабиринта?

Саф бръкна в джоба си, извади обръч с три ключа и комплект шперцове, познати на Битърблу. Саф безцеремонно ги пусна в ръката й.

— Откъде ги взе? — изненада се тя.

— Приличат на шперцовете на Фокс, кралице — обади се Хелда.

— Нейните са — кимна Битърблу. — Тя ли ти ги даде, Саф, или ти ги открадна?

— Защо ще ми дава шперцовете си? Знае отлично кой съм — отвърна невъзмутимо Саф.

— А ключовете? — попита с равен тон Битърблу.

— Ключовете се оказаха в джоба й, когато я пребърквах за шперцовете.

— Какво отключват? — обърна се Битърблу към Хелда.

— Не знам, кралице. Не предполагах, че са у Фокс — поклати глава тя.

Битърблу огледа внимателно ключовете. И трите бяха големи и орнаментирани.

— Изглеждат ми познати — замисли се тя. — Ела да ми помогнеш, Хелда. — Застана пред гоблена със синия кон. Хелда го повдигна с две ръце, а Битърблу се опита да пъхне първия ключ в ключалката. Вторият превъртя резето.

Двете с Хелда се спогледаха, задавайки си безмълвно въпроса защо ключовете на Лек са в джоба на Фокс. И защо, след като са били у нея, се престори, че се налага да използва шперцовете.

— Има задоволително обяснение, кралице, сигурна съм — увери я Хелда.

— И аз — кимна Битърблу. — Ще почакаме и ще видим дали ще го даде доброволно, когато открие, че Саф ги е взел.

— Вярвам й, кралице.

— Аз не й вярвам — отсече Саф от другия край на стаята. — Има дупки в ушите.

— Понеже е отраснала в Лиенид като теб, младежо — скастри го Хелда. — Откъде според теб се е сдобила с име, подхождащо на косата й?

— Защо тогава не говори с мен за Лиенид? — възрази Саф. — Щом родителите й са я изпратили в Лиенид, защо не споменава съпротивата? Защо не ми разказва нищо за семейството си, за дома си? И къде е лиенидският й акцент? Гледа да не се набива на очи и подбира внимателно всяка дума. Не й вярвам. Каза ми къде се намират покоите на Лек, но не спомена, че има лабиринт. Да не би да се е надявала да ме хванат?

— Тя ли те прати да разузнаваш? — сряза го Битърблу. — Оплакваш се от потайността на човек, когото си ограбил Саф! Ами ако не говори с теб, защото не те харесва? Или не харесва Лиенид. Както и да е, списъкът с доверениците ти е по-къс от броя на ключовете, нанизани на обръча. Как да те усмирим, за да престанеш да се държиш като дете? Няма вечно да те закриляме, нали знаеш? Принц По каза ли ти как в деня, когато ти спаси живота в Дворцовия съд, а ти му се отблагодари, открадвайки короната ми, той обикаля часове наред под дъжда да я търси и се разболя сериозно?

Не, По не му беше казал. Свидетелство бе внезапното нямо огорчение, изписано по лицето на Саф.

— Защо беше в лабиринта на Лек? — попита отново Битърблу.

— От любопитство — отвърна Саф с примирен глас.