Лазурна

— Добре… — подхвана тя и замълча, замислена как да изрази чувствата си. — Отчасти си отговорен ти. Изложил си на опасност хората си, опълчвайки се на Ранда. Не мисля обаче, че си бил в състояние да го предотвратиш или да го предвидиш. Ранда потресе всички с деянието си. Показните му постъпки никога не са били толкова крайни и никой не е предполагал, че целият му гняв ще се изсипе върху теб.

Гидън й бе разказал и това — на Ол, все още в Нандер, отнели капитанския чин, но той изгубил доверието на Ранда преди години, затова нямало значение. Ранда потвърдил изгнаничеството на Катса и лишаването й от имущество, ала тя била прокудена и безимотна от цяла вечност. Посещавала обаче Мидлънс, когато пожелае, а и Рафин й отпускал необходимите средства. Ранда се нахвърлял върху Рафин със заплахи да го остави без наследство и да се отрече от него, никога обаче не изпълнявал заканите. Рафин явно бил слабото място на Ранда — кралят бил неспособен да нарани собствения си син. А Бан? Ранда развил до съвършенство умението да се преструва, че Бан не съществува.

Гидън, от друга страна, бил отлична мишена за малодушния крал — благородник със значително богатство, от когото Ранда не се страхувал и с удоволствие унищожил.

— Вероятно щяхме да го предвидим, ако не бяхме заети с хиляди други проблеми — призна Битърблу. — Съмнявам се обаче, че би успял да го предотвратиш, без да накърниш достойнството си.

— Обеща никога да не ме лъжеш, кралице — напомни й Гидън.

Очите му бяха влажни и необичайно искрящи. Изтощението изопваше чертите му и всичко — дланите, ръцете, кожата му — бе прекалено тежко да го носи. Битърблу се почуди дали излиза от вцепенението.

— Не те лъжа, Гидън. Вярвам, че давайки сърцето си на Съвета, си избрал правилния път.

Сутринта Бан и Рафин дойдоха на закуска. Тя ги наблюдаваше как се хранят — притихнали, сънени. Влажната коса на Бан се виеше по краищата. Изглеждаше умислен. Рафин току въздишаше. Утре двамата с По заминаваха за Естил.

След известно време тя наруши мълчанието.

— Няма ли начин Съветът да помогне на Гидън? — попита. — Поведението на Ранда не го ли окачествява като зъл крал?

— Сложно е, кралице — отвърна Бан след миг, прочиствайки гърло. — Подобно на По и Рафин, Гидън финансираше Съвета със средства от благородническото си владение. Тоест, рискувал е да го обвинят в предателство. Кралят има право да лишава от имущество лордове, извършили предателство. Постъпката на Ранда е крайна, но е спазил закона. — Бан стрелна с поглед Рафин, който седеше безжизнен като парцалена кукла. — По-важното, кралице, навярно е друго — продължи тихо Бан. — Ранда е баща на Рафин. Дори Гидън възразява да предприемем действия, поставящи Рафин в пряко противоборство с баща му. Гидън е изгубил всичко, което му е скъпо. Няма начин да му го върнем.

Замълчаха отново. Накрая Рафин наруши тишината, сякаш отведнъж взе решение.

— И аз изгубих всичко скъпо. Още не ми се вярва, че наистина го е направил. Отсега нататък той ми е враг.