Ще се смея последен. Айсберг
- Автор: Касслер Клайв, Чейз Джеймс Хэдли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Николаев
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «Ще се смея последен. Айсберг». Краткое содержание книги:
— Кога за последен път си чул за тях?
Пит сви рамене.
— Присъединих се в Калифорния към проекта за океанската лаборатория веднага щом те се заеха с домакинството. Защо питате мен? Вие изготвяхте плановете за експедицията им.
— Да, плановете за експедицията им са мои — бавно повтори Сандекър. Потърка с кокалчето на показалеца окото си, после събра ръце и ги скръсти. — Матаджич и О’Райли са мъртви. Самолетът, с който се връщаха от ледения къс, се разби в морето. Не открихме никакви следи.
— Странно, не съм чул за това. Сигурно е станало тия дни.
Сандекър запали отново пурата си.
— Вчера се навърши точно един месец.
Пит го погледна изумен.
— Но защо е цялата тази потайност? Нищо не се появи нито по телевизията, нито в печата. Като ваш директор по специалните проекти трябваше да бъда от първите, на които да се съобщи.
— Само още един човек освен мене знае за смъртта им — радиооператорът, който е приел последното им съобщение. Не дадох гласност на случая, тъй като смятам да ги върна от водния им гроб.
— Съжалявам, господин адмирал — промърмори Пит. — Напълно изпуснах нишката на мисълта ви.
— Добре тогава — насила започна Сандекър. — Преди пет седмици получих съобщение от Матаджич. Изглежда, О’Райли, докато обикалял, е забелязал риболовен траулер, спрял до северния край на ледения им къс. Тъй като не е агресивен по природа, той се върнал в базата и съобщил на Матаджич. Двамата с мъка се замъкнали обратно и посетили приятелски рибарите, за да видят имат ли нужда от помощ. Странна група, бил казал Матаджич. Корабът плавал под исландски флаг, но поне половината от моряците били араби, а останалите — сбирщина поне от шест различни страни, в това число и Съединените щати. Изглежда, в дизеловия им двигател се бил стопил някакъв лагер. Вместо да бъдат люшкани от течението по време на поправката, решили да привържат траулера за ледения къс и да оставят екипажа да се разтъпче.
— В това няма нищо подозрително — забеляза Пит.
— Капитанът и екипажът поканили Матаджич и О’Райли на вечеря на борда — продължи Сандекър. — Тази любезност им се сторила напълно невинна в момента. По-късно се оказало, че е явен опит да избягнат подозренията им. Съвсем случайно резултатът се оказал обратен.
— И нашите двама учени са станали свидетели на нещо, което не е трябвало да видят.
— Сам се досети. Преди няколко години Кристиян Фирие поканил доктор Хънуел и доктор Матаджич на вечеря в яхтата си. Вътрешността на траулера, разбира се, била променена, но щом Матаджич влязъл в главния салон, веднага познал, че корабът е „Лакс“. Ако си беше замълчал, с О’Райли можеха да са живи и днес. За нещастие той невинно попитал защо гордият и разкошен „Лакс“, който си спомнял, е трябвало да бъде превърнат в обикновен риболовен траулер. Въпросът бил искрен, но довел до жестоки последствия.
— Можели са да ги убият още тогава, като прикрепят тежести за телата им и ги хвърлят в морето — никой нищо не би разбрал.
— Едно нещо е да пропадне цял кораб с екипажа си. Вестниците забравиха за „Лакс“ само седмица след изчезването му. Но двама изследователи от правителствена опитна станция — тук работата е друга. Вестниците биха опявали и биха пресилвали нещата около изоставената в леда станция с години. Не, ако се е налагало Матаджич и О’Райли да бъдат ликвидирани, е трябвало да се потърси по-малко очевиден начин.
— Като да се свали невъоръжен самолет без каквито и да е свидетели.
— Изглежда, това е предпочитаният метод — измърмори Сандекър. — Чак когато нашите двама учени се върнали в базовия си лагер, в главата на Матаджич се появили съмнения. Капитанът на траулера му обяснил, че просто този кораб бил съвсем идентичен с „Лакс“ на Фирие. Това било напълно възможно, разсъждавал Матаджич. Но ако корабът се използвал като риболовен траулер, къде била рибата? Липсвал дори специфичният й мирис. Взел радиото и се свърза с мен в агенцията. Разказа ми историята заедно с подозренията си и ми предложи бреговата охрана да направи рутинна проверка на траулера. Наредих им да изчакат, докато им изпратя продоволствен самолет, с който да се върнат час по-скоро във Вашингтон и да ми докладват подробно. — Сандекър отново изтърси пурата си в кошчето за смет с мрачно изражение на лицето. — Вече бях закъснял. Капитанът на траулера сигурно е прихванал съобщението на Матаджич. Пилотът е стигнал до ледения къс и ги е прибрал. След това и тримата изчезнаха.