Ще се смея последен. Айсберг
- Автор: Касслер Клайв, Чейз Джеймс Хэдли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Николаев
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «Ще се смея последен. Айсберг». Краткое содержание книги:
— О, добре знам, че съществуваш. — Той се отблъсна и тръгна бавно към банята, като се въздържаше да не я погледне, докато говореше. — Мерките ти са: ръст метър и седемдесет, тегло шестдесет и един килограма, деветдесет и един сантиметра обиколка на бедрата, удивителна талия — само петдесет и осем сантиметра, бюст навярно също деветдесет и един сантиметра и среден размер. Общо взето, фигура, чието място е в средата на списание „Плейбой“. Имаш също светлокестенява коса, която огражда напрегнато умно лице с искрящи кафяви очи, оперено носле, съвършена уста с две лунички отстрани, които се показват само когато се усмихваш. О, почти забравих. Имаш две бенки зад лявото ухо и в момента сърцето ти бие приблизително със сто и пет удара в минута.
Тя замръзна като смаяна победителка в телевизионно състезание и за миг не успя да каже нищо. Вдигна ръка и докосна двете бенки.
— Божичко! Не мога да повярвам на ушите си. Не може да бъде. Ти ме харесваш… аз наистина те интересувам.
— Не се увличай. — Пит се поколеба при вратата на банята и я погледна. — За мен си много привлекателна, което е нормално отношение за мъж към хубаво момиче, но не съм влюбен в теб.
— Никога… никога не си ми го показал. Дори не си ме канил на среща.
— Извинявай, Тиди. Ти си личната секретарка на адмирала. Мое правило е да не се забавлявам прекалено близо до него. — Пит отново се наведе към рамката на вратата за опора. — Уважавам тоя старец — за мен той е много повече от приятел или шеф. Не искам да създавам усложнения зад гърба му.
— Ясно — смирено промълви тя. — Но аз наистина не мислех, че си скромният герой, който жертва героинята заради една пишеща машина.
— И ти не си точно типът на отблъснатата девственица, която търси спасение в манастир.
— Нужно ли е да ставаме злобни?
— Не — одобри бележката й Пит. — Защо не ми потърсиш нови дрехи като добро момиче? Да видим дали си могла да запомниш мерките ми, както аз знам твоите.
Тиди не отвърна нищо — остана така с отчаян и любопитен вид. Накрая тръсна глава, както жените показват раздразнението си, и излезе.
Точно след два часа, облечен в спортни панталони и риза, които му бяха удивително по мярка, Пит седна пред бюрото на адмирал Джеймс Сандекър. Адмиралът изглеждаше уморен и по-възрастен от годините си. Червената му коса беше разрошена и струпана в безформена грива, бодливите му бузи и брадичка показваха, че не се е бръснал поне от два дни. Държеше разсеяно в дясната си ръка една от масивните си пури, взираше се в дългия цилиндър, но я остави в пепелника, без да я запали. Изръмжа нещо в смисъл, че се радва да види Пит жив и все още в добра форма. После уморените, кървясали очи напрегнато се вторачиха в Пит.
— Това е достатъчно за встъпление. Сега ми разкажи всичко поред, Дърк.
Пит не му разказа, а заяви:
— Прекарах последния час в писане на подробен доклад за онова, което се случи, откакто Хънуел и аз излетяхме от хеликоптерната площадка на Националната подводна и морска агенция при летището „Дълес интернешънъл“ до довеждането ни в консулството от фермера и сина му. Включих и някои свои мнения и наблюдения. Доколкото ви познавам, господин адмирал, осмелявам се да предположа, че сте го прочели поне два пъти. Нямам какво да добавя. Всичко, което бих могъл да направя сега, е да отговоря на някои ваши въпроси.
Минималната част от лицето на Сандекър, която бе в състояние да изрази нещо, показа интерес, ако не и направо любопитство от скандалния и неуставен отговор на Пит. Изправи се с целия си ръст от метър и седемдесет и два сантиметра, откри синия си костюм, който плачеше за гладене, и се взря в Пит — любим похват, когато е готов за реч.
— Едно прочитане ми беше напълно достатъчно, майоре. — Този път нямаше „Дърк“. — Ако ми трябваха саркастични забележки, щях да си наема практикуващи комици, за да съм сигурен, че работата им ще е професионална. Мога да разбера, че си бил притесняван от бреговата охрана и от руснаците, че целият си замръзнал на един айсберг, докато си оглеждал изпепелени трупове, да не говорим, че са стреляли по теб и си катастрофирал в Атлантическия океан, а в ръцете ти е умрял човек — и всичко само седемдесет и два часа след като те измъкнах от хубавия топъл калифорнийски бряг. Но това не ти дава неограничените права да се държиш нагло с по-старши от теб.