Ще се смея последен. Айсберг
- Автор: Касслер Клайв, Чейз Джеймс Хэдли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Николаев
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «Ще се смея последен. Айсберг». Краткое содержание книги:
— Струва ми се, че разбирам. Без сондата този цирконий никога не може да бъде намерен отново. — Пит се замисли. — Целта тогава не е самият рядък елемент, а най-вече сондата.
— Да, сондата открива огромни и неограничени възможности пред подводната минна дейност. Притежателят й няма да стане главната фигура в света, разбира се, но работата й пряко ще размести частните финансови империи и ще се отрази изключително благоприятно за хазната на всяка страна, чийто континентален шелф изобилства от минерали.
Пит помълча известно време.
— Господи, струвало ли си е това всичките убийства?
Сандекър се поколеба.
— Всичко зависи от степента, в която някой се е нуждаел от нея. Иначе има хора, които не биха убили и за цялото злато на света, а други с готовност биха прерязали всяко гърло за цената на един обед.
— Във Вашингтон ми казахте, че Фирие и научният му екип са тръгнали към САЩ с намерението да започнат преговори с предприемачи, свързани с отбранителната ни промишленост. Предполагам, че това е било една от необходимите малки лъжи.
Сандекър се усмихна:
— Да, спестих ти част от подробностите. Фирие имаше уговорена среща с президента, на когото щеше да подари сондата. — Погледна Пит и обясни по-подробно: — Аз бях първият, на когото Фирие довери, че опитите със сондата са излезли успешни. Не знам как ти го е описал Хънуел, но Фирие беше пророк, внимателен човек, който не би настъпил мравка или цвете. Знаеше добрините, които сондата би донесла на човечеството, но знаеше и как би могла да послужи на безскрупулните печалбари, ако попадне в ръцете им, така че реши да я предаде на нацията, за която беше сигурен, че ще я използва за печалба, но и за благотворителност… Речникът ми за благородните подбуди се изчерпа. Би трябвало обаче да се признае заслуженото и на филантропите по земята — те честно се стремят да помогнат на нас, неблагодарната паплач. — Лицето му доби измъчен вид. — Какъв позор все пак. Кристиян Фирие щеше да е жив и здрав и в този миг, ако беше покварен и себичен.
Пит се усмихна разбиращо. Беше добре известно, че адмирал Сандекър въпреки войнствения си външен вид беше дълбоко хуманен по душа и трудно успяваше да прикрие отвращението и омразата си към вечно гладните индустриалци — затова и сравнително рядко го канеха като гост на тържествени вечери в доброто общество.
— А не е ли възможно — попита Пит — американските инженери да произведат наша собствена сонда?
— Да, всъщност вече сме произвели и наша, но в сравнение със сондата на Фирие тя има способностите на велосипеда пред състезателната кола. Неговите хора са постигнали успех, който ги е поставил с десет години напред пред онова, което в момента разработваме и ние, и руснаците.
— Имате ли някаква представа кой е откраднал сондата?
Сандекър поклати глава.
— Нямам представа. Явно е била добре финансирана организация. Освен това ние си играем на сляпа баба в блато.
— Чужда страна би разполагала с необходимите ресурси да…
— Можеш да забравиш тези прогнози — прекъсна го Сандекър. — Националната разузнавателна агенция е убедена, че тук не е замесено чуждо правителство. Дори китайците биха се замислили, преди да убият двадесетина души заради един невинен неразрушителен научен инструмент. Не, мотивът тук трябва да е личен. Но за какво, освен за материални придобивки им е нужно — сви рамене той, — не можем дори да гадаем.
— Добре, значи загадъчната организация разполага със сондата и е в състояние да открие големи находища на океанското дъно. Как ще ги измъкне оттам?
— Няма как — отвърна Сандекър. — За това са нужни сложни технически съоръжения.
— Но това звучи безсмислено. Сондата е вече в ръцете им повече от година — какво добро им е донесла?
— Бъди спокоен — на тях сондата им е свършила работа — сериозно отвърна Сандекър. — Изследвали са всеки квадратен метър от континенталния шелф по цялото крайбрежие на Северна и Южна Америка. И са използвали „Лакс“ за целта.
Пит го изгледа любопитно.
— „Лакс“? Не разбирам.
Сандекър проследи полета на една прашинка до кошчето за смет.
— Спомняш ли си доктор Лен Матаджич и помощника му Джак О’Райли?
Пит се намръщи, за да се сети.
— Спуснах им продукти по въздуха преди три месеца, когато се бяха установили на един плаващ леден къс в залива Бафин. Доктор Матаджич изучаваше теченията на дълбочина по-голяма от три хиляди метра и се опитваше да докаже любимата си теория, че дълбоките слоеве топла вода са в състояние да разтопят и полюса, ако само един процент от тях се обърне нагоре.