Ще се смея последен. Айсберг
- Автор: Касслер Клайв, Чейз Джеймс Хэдли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Николаев
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «Ще се смея последен. Айсберг». Краткое содержание книги:
— Не, благодаря, господин адмирал. — Пит се надигна от стола си и отиде до прозореца, под който се простираха острите, огрени от слънцето покриви на града. — Чувал съм, че исландките са прекрасни по своя хладен начин. Бих искал да се убедя сам в това.
— Мога и да ти заповядам.
— Няма смисъл, сър. Разбирам добре намеренията ви и благодаря за тях. Първото покушение срещу живота на Хънуел и моя успя само наполовина. Вторият опит беше много тънко изработен и хитър и беше предназначен само за мен. А третият ще бъде шедьовър. Бих искал да се навъртам наоколо и да видя как точно ще стане.
— Прощавай, Дърк. — Сандекър отново възприе приятелското обръщение. — Нямам намерение да захвърля живота ти само с махване на ръката. Преди да застана на гроба ти, ще те заключа и ще те изправя пред полевия съд за съзнателни щети върху държавна собственост.
Пит се усмихна.
— И аз се канех да поговоря с вас за някои уставни въпроси, господин адмирал. — Пресече стаята и спокойно приседна на ръба на бюрото. — През последната година и половина съвестно изпълнявах всички указания от вашия кабинет. Не съм подлагал на съмнение нито едно от тях. Дошъл е обаче моментът, както се казва, да изясним някои неща. Номер едно — ако беше възможно, а то не е, вие да ме изправите пред полеви съд, много се съмнявам, че военновъздушните сили ще погледнат с добро око как един от техните офицери е принуден да отговаря пред военноморски съд. Второ и най-важното — Националната подводна и морска агенция не е натоварена с командването на флота. Затова вие не сте мой командващ офицер. Вие сте просто шефът ми — нито повече, нито по-малко. И ако неподчинението ми е предизвикателство към вас и към флотските традиции, не ви остава нищо друго, освен да ме уволните. Така стоят нещата, господин адмирал, и ние двамата добре го знаем.
Няколко секунди изминаха, без Сандекър да направи какъвто и да е коментар, само в очите му се появи странен блясък. После отметна глава и избухна в смях — дълбок, отекващ смях, който изпълни стаята от мокета до тавана.
— Господи! Ако има нещо по-лошо от наглия Дърк Пит, надявам се то да хване сифилис и да гори в ада. — Върна се на стола зад бюрото и седна със скръстени зад главата ръце. — Добре, Дърк, ще те сложа на първа линия, но ще си длъжен да играеш по правилата, без разни собствени приумици. Съгласен ли си?
— Вие сте шефът.
Сандекър видимо посърна.
— Добре, от уважение към… ммм, по-старшия от теб, повтори ми цялата история от самото начало. Прочетох написаното, но сега искам да го чуя и с ушите си право от главния участник. — Погледна към Пит с лице, което не допускаше друго мнение. — Да започнем ли?
Сандекър изслуша Пит и повтори:
— „Спасил те Бог“, това ли бяха думите му?
— Каза само това. И умря. Надявах се, че доктор Хънуел ще ми даде някаква представа за местонахождението на „Лакс“ от изчезването му до попадането в айсберга, но той не ми предложи нищо, освен историческа справка за Кристиян Фирие и една лекция за циркония.
— Изпълнил е указанията си. Не исках и ти да се замесваш.
— Това беше преди два дни. Сега съм замесен до уши. — Пит се наведе над бюрото. — Кажете ми какво става, хитра стара лисицо. Каква е истината?
Сандекър се захили.
— Заради тебе ще приема това като комплимент. — Издърпа едно от долните чекмеджета и подпря крака на него. — Надявам се, че ти е ясно какво си навличаш на главата.
— Нямам ни най-малка представа, но все пак ми кажете.
— Добре тогава. — Сандекър се облегна във въртящия се стол и дръпна няколко пъти от пурата си. — Ето какво е станало досега — от мозайката липсват прекалено много парчета, за да си изградим дори и петдесетпроцентова представа за цялата картина. Преди година и половина учените на Фирие успешно завършиха проектите и конструираха ядрена подводна сонда, която можеше да различи между петнадесет и двадесет различни минерални елемента на океанското дъно. Сондата действаше, като за кратко поставяше елементите в контакт с неутрони, които се отделяха от лабораторно произведен елемент на име целтиний-279. Активирани от тези неутрони, елементите от океанското дъно отделяха гама-лъчи, които след това бяха подложени на анализ и оценка от миниатюрен детектор в самата сонда. По време на тестовете покрай Исландия сондата откри минерални находища на манган, злато, никел, титан и цирконий — цирконият беше в огромни и нечувани дотогава количества.