Избор на оръжие
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #23
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- ISBN: 954-729-088-6
- Переводчик: Минка Златанова
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Избор на оръжие». Краткое содержание книги:
— Да предположим. Какво още знаете?
— По-добре питайте какво не знаем. Отговорът ще бъде по-кратък.
— Какво не знаете? — послушно попита Пономарьов.
— Откога и защо започнахте да наблюдавате Дорофеев?
— Ще ви отговоря откровено — обеща Пономарьов. — Но при условие, че и вие ще отговорите на въпросите ми. Става ли?
Турецки се подсмихна.
— В момента разговаряме точно като разузнавачи. А откога разузнавачите взеха да си имат доверие?
— Но ние не сме врагове — каза Пономарьов след кратък размисъл.
— Сразихте ме. Направо ме обезоръжихте — призна Турецки. — Да, не сме врагове. И работим за една кауза. Само че по различен начин. Можете да разчитате на пълната ни откровеност. Да ви дам ли честната си дума?
— Излишно е. И така ви вярвам… Всичко започна малко след постъпването ми в Народната банка. Преди това служих в КГБ…
— Знаем — напомни Денис. — Каза ни го Дорофеев. В девето управление, правителствената охрана.
— Не — възрази Пономарьов. — В девето служих по-малко от година. А през останалото време бях в Главното управление за борба с организираната престъпност и корупцията. Така се наричаше през последните години. А по-рано беше Управление за борба с разхищения на държавна собственост в особено големи размери. Тогава разкрихме доста мащабни афери. Разбира се, вашият млад колега не знае за тях. Но вие би трябвало да помните. Например делото на Гойхман…
— Първото шумно дело за валутни престъпления — обясни Турецки на Денис.
— Делото на Соколов и Трьогубов…
— Директорите на Елисеевския гастроном и Московското управление на търговията. И двамата бяха разстреляни.
— Делото на „Океан“…
— Веригата фирмени магазини „Океан“. Контрабанда с черен хайвер. Десетки тонове, ако не и стотици. В него беше замесен заместник-министърът на рибната промишленост.
— И самият министър — уточни Пономарьов. — Но ни беше наредено да не го закачаме. Имаше и други дела, за които вестниците не писаха. Общо взето, работехме здраво, не сме гонили само дисидентите. Така че когато тия идиоти започнаха да ликвидират КГБ…
— Не може ли разговорът да мине без митингов жаргон? — попита Турецки. — Боя се, Анатолий Андреевич, че по тези въпроси ние с Денис имаме малко по-различна гледна точка.
— Наистина ли? — изненада се Пономарьов. — Пък иначе изглеждате нормални хора. Дори умни.
— От пръв поглед и вас човек не би ви взел за глупак — отвърна Турецки.
— Навлизаме в политическа дискусия — предупреди Денис.
— Добре де, добре, спираме пререканията — съгласи се Пономарьов. — Та тогава ми предложиха работа в пресцентъра на ФСС. Или както там се нарича отделът за връзки с обществеността. На мен?! А? Да разнасям информационните бюлетини на разните му… Добре де, край. Разбира се, аз ги пратих по дяволите с всичките им пресцентрове. И тогава изскочи това място в Народната банка. На първо време, близо половин година, аз не се заглеждах много-много в банковите операции — нямах време, трябваше да си подбера екип, да оформя структурата на отдела за охрана и всичко останало. Досиетата също изискваха доста време.
— Досие за всеки служител в банката? — попита Денис.
— Че как иначе?! Трябва да знаеш с кого си имаш работа. Това е банка, а не дъскорезница. И един ден научих, че Народната банка е дала кредит от десет милиона долара на международния фонд за социално развитие за срок от три месеца. Това малко ме обезпокои…
— Кое по-точно? — попита Турецки. — Та банките са именно за това — да дават кредити.
— Кредитът беше безлихвен. А по това време десет милиона бяха много пари за Народната банка. За три месеца можеха да се превъртят два-три пъти…
— Кой ви съобщи за кредита?
— Един мой човек.
— Кой? — повтори въпроса си Турецки.
— Това няма значение.
— Смятате ли, че след подобен отговор ще можете да разчитате на пълна откровеност от наша страна?
— Е добре, ще ви кажа. Хлапето на компютъра в центъра за оперативни сметки. Навремето е бил арестуван за спекула с вносни стоки. Дреболия, но тогава можеше да му изгори мястото.
— С какво се занимава фондът за социално развитие? — поинтересува се Денис.