Избор на оръжие
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #23
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- ISBN: 954-729-088-6
- Переводчик: Минка Златанова
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Избор на оръжие». Краткое содержание книги:
— Какво ще рече това?
— Събират свободни средства. Което ще рече, че операцията с „Норилски никел“ ще започне всеки момент.
— Резонно — съгласи се Турецки. — Е добре, да чуем какво ще ни каже Пономарьов…
Началникът на отдела за охрана на Народната банка пристигна с волвото си в „Глория“ точно на минутата. Здрависа се с Турецки и Денис, седна на крехкия за фигурата му стол и веднага хвана бика за рогата:
— Вие ме подозирате, че шпионирам Дорофеев и работя за неговите конкуренти. И не се опитвайте да го отречете.
— Нека първо се уточним за терминологията — предложи Турецки. — Не ми допада думата „шпионирам“. Бих предложил друга: „наблюдавам“. И думите „работя за конкурентите“ също ми се струват неточни. Имат двояк смисъл: може да работите за конкурентите и да пакостите на своя работодател, а може и просто да споделяте с някого информацията, без да причинявате с това никакви вреди. А иначе сте съвършено прав: ние знаем, че държите под наблюдение директора на Народната банка. Но дали работите за конкуренцията в най-лошия смисъл на думата — в това вече не сме сигурни.
— Но ако не работя за конкурентите, за какъв дявол ми е да го шпионирам?
— Все пак не доловихте разликата между тези две думи. Ние ви държим под наблюдение, но нима това спъва работата ви? Или е изгодно за вашите конкуренти, ако имате такива?
— Значи си признавате, че ме шпионирате?
— Добре де, нека да е по вашему — предаде се Турецки. — Шпионираме ви. Както и вие — Дорофеев. Само че ние го правим при изпълнение на договора, сключен между агенция „Глория“ и Народната банка. А защо вие шпионирате Дорофеев — би било интересно да узнаем.
— Навремето, преди пет години, когато постъпих на работа в Народната банка, аз поех задължението да работя за сигурността на банката, а не на нейния генерален директор. Личната безопасност на Дорофеев е част от задълженията ми. Поне аз така разбирам работата си. Дорофеев или друг — за мен няма значение. В тази банка са средствата на държавата и на хората. И основното ми задължение е да се грижа за тяхната сигурност.
— И затова дойдохте сега при нас — предположи Турецки.
Понмарьов се позамисли и потвърди:
— Да, затова.
— И по-точно кое събитие ви доведе тук? — намеси се в разговора Денис.
Пономарьов учудено го погледна.
— За какво събитие говорите?
— Малко ли неща се случиха през последните дни? Убийството на Корееца в Атланта. Атентатът срещу Бурбона в Строгино…
— Нито едното, нито другото — отсече Пономарьов. — Нито третото, ако имате още нещо предвид. Става дума за съвсем друго. Оня ден при Дорофеев идва един мъж, който открито го шантажира. Той даде да се разбере, че семейството на Дорофеев, което сега е в Гърция, ще бъде застрашено, ако Дорофеев не изпълни неговите искания…
— Извинете, че ви прекъсвам, но ние знаем за този разговор — проговори Турецки и кимна на Денис: — Покажи на Анатолий Андреевич разпечатката на записа.
Пономарьов взе текста, сравни го с текста, който извади от папката си, и поклати глава.
— И таз добра… Че колко бръмбара има в кабинета му?
— Три — отговори Денис. — Вашият, на Ермолаев…
— А третият е ваш, така ли? — прекъсна го Пономарьов.
— Да — потвърди Денис.
— Вие сте нарушили закона!
— А вие?
— Аз действах в интерес на сигурността на Народната банка.
— А според вас в чий интерес сме работили ние? — обади се Турецки. — Законът забранява да се слагат подслушвателни устройства без знанието на онзи, у когото ги поставят. Аз не се съмнявам, че господин Дорофеев би ни разрешил да сложим бръмбар в кабинета му, ако бяхме поискали неговото съгласие.
— Да, но не сте го направили!
— А вие? Защо да ангажираме вниманието на един толкова зает човек с дребни технически подробности… Веднъж един английски разузнавач е казал, полковник Лорънс, струва ми се: „Мога да ви приготвя пържени яйца или омлет с шунка. Но не мога да направя нито едно от двете, без да счупя яйцата.“ Не съм сигурен, че го цитирам дума по дума, но смисълът е точно такъв. Така че не си заслужава, Анатолий Андреевич, да обръщаме внимание на такива дребни подробности — примирително заключи Турецки. — Разбрахме ли се?