Избор на оръжие
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #23
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- ISBN: 954-729-088-6
- Переводчик: Минка Златанова
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Избор на оръжие». Краткое содержание книги:
— Аз вършех онова, на което са ме учили. Работата си. И нищо повече.
— Но си убивал хора — напомни му Косенков.
— Убивах бандити — възрази Скворцов.
— Норилският инженер Кузнецов, убит през нощта на деветнайсети юли при Москва-река, не е бил бандит.
— Аз нямам нищо общо с неговото убийство.
— Не е бил бандит и Гармаш, краеведът от Твер.
— И него не съм убил.
— Той не е бил просто убит. Преди това е подложен на изтезания.
— Не съм го изтезавал аз.
— Направил го е твоят партньор, така ли? — предположи Косенков. — Кой е той?
— Ще отговарям само за себе си.
— Защо е изтезавал Гармаш?
— Искаше някакви документи.
— Получи ли ги?
— Не знам. Когато върза ръцете на стареца и включи ютията, аз му казах, че няма да участвам в такава работа, и се върнах в Москва.
— С онази лада, до която те арестуваха след нападението срещу Бурбона?
Скворцов кимна:
— Да.
— Не се ли опита да спреш партньора си, когато разбра, че той има намерение да прибегне към изтезания?
— Не съм му бавачка. А и той не е дете, разбираше какво прави.
— Той ли уби Кузнецов?
— Питай за мен. Ще отговарям за себе си. Другите не ме засягат.
— Преди две години си заминал заедно с Иванов-Корееца в Щатите — смени темата Косенков. — Къде живееше там — във вилата му в Бевърли Хилс?
— Не. Нае ми квартира в Брайтън Бийч. Само понякога ме викаше на вилата си.
— Заповядвал ли ти е Корееца в Щатите да отстраняваш хора, които са му пречели?
— Само веднъж.
— Кого?
— Някакъв борсов посредник. Рей Мафърти.
— А участва ли в убийството на геолога от ЮАР Хари К. Никитин, извършено на четиринадесети юли в района на парк Пелем Бей, недалече от Ню Рошел?
Скворцов изненадано го погледна.
— Какви ги говориш? Никитин е жив и сега е в Москва. Но дори това, което казваш, да е вярно, как съм могъл да участвам? Аз излетях от Ню Йорк на дванайсети юли. Провери в Шереметиево-2. Пътувах с истинските си документи.
— Корееца защо те изпрати в Москва?
— Да осигуря безопасността на Никитин. И да го контролирам.
— Корееца нямаше ли му доверие?
— Той на никого няма доверие.
— От кого получи заповедта да ликвидираш Бурбона? От Никитин ли?
— Не, аз нямах пряка връзка с него. Обадиха ми се от Ню Йорк. О’Конър. Той е човек на Корееца. Бях на квартира в Медведково. Само О’Конър знаеше телефона ми.
Косенков сложи пред Скворцов портрета на непознатия, с когото норилският инженер Кузнецов беше излязъл от стаята си в хотел „Русия“, преди да бъде убит.
— Познаваш ли този мъж?
Скворцов кимна:
— Да.
— Той ли е човекът, когото наричаш партньор?
— Да.
— Как се казва? Къде живее?
— Не знам. Аз го наричах Борис Степанович, а той мен — Павел.
— Заедно с тебе ли пристигна от Ню Йорк?
— Не. Мисля, че изобщо не е ходил в Щатите.
— Защо смяташ така?
— Разбрах от въпросите, които ми задаваше. За живота в Америка. Може би са му обещали да го изпратят там, след като задачата бъде изпълнена.
— Каква задача? — попита Косенков.
— Свързана с работата на Никитин.
— Знаеш ли с каква цел е дошъл Никитин в Москва?
— Не.
— Последен въпрос — каза Косенков. — Виждам, че имаш нужда да обмислиш всичко, което научи днес. Но ми се ще да изясня още едно обстоятелство. Както сам разбираш, затворническото сбиване в Атланта не е станало случайно, а е било предизвикано умишлено единствено с цел да бъде убит Корееца. Съгласен ли си?
— Да.
— Според теб чия работа е това?
— Не знам. Той не ми разказваше за своите сделки. В Щатите имаше много и твърде силни приятели. Но и също толкова врагове… Стига вече, Аркадий — каза Скворцов, забелязал, че Косенков се готви да го пита още нещо. — Върни ме в килията.
— Както кажеш. Имаш ли нужда от нещо?
— Не — кратко отговори Скворцов.
Когато охраната отведе арестанта, Косенков изключи интеркома: всичко, което ставаше в кабинета, се чуваше в съседната стая, където седеше Турецки и следеше хода на разпита.