Притъмняващото небе [bg]

— Както знаете, мистрес, аз не съм уелсец.

— Кой ви каза, че стрелецът е бил повикан от уелсец?

— Чух…

— Вероятно е така, братко. Имайте предвид обаче, че макар да съм французойка, аз също мога да имитирам уелския акцент на Ап Ител. Даже често съм го правила — ей така, на шега. Нейно величество неведнъж е ставала свидетелка на тези наши закачки — аз посочих към доминиканеца. — Онази нощ вие сте направили същото. Вие сте добър имитатор, братко. Уменията, които демонстрирахте онзи път в розовата градина, имитирайки изкуството на трубадурите, бяха наистина впечатляващи. Всъщност вие сте истински актьор. Непрекъснато слагате и сваляте разни маски в зависимост от обстоятелствата. Точно вие сте накарали пазача на Рослин да изостави поста си. Едва ли ви е било трудно — все пак всички в замъка очаквахме появата я на графовете, я на краля. Веднага щом той е излязъл от кулата, вие сте изтичали по стъпалата и сте застанали пред стаята на Рослин. В джоба си сте носили ключ. Той може да е бил от стаята на Мидълтън, а може да сте го били взели и от всяка друга врата в замъка — те всички си приличаха. Възнамерявали сте да действате като в параклиса на Девата. Почукали сте на вратата. Рослин отново е бил пиян. Надзърнал е през прозорчето и е видял добродушното лице на доминиканския свещеник. Какво му казахте? Излъгахте го, че кралят пристига ли? — на устните на Дънивед се появи лека усмивка. — Все едно, Рослин ви е вярвал и ви е отворил вратата. Вие сте се държали много приятелски с него, а после сте го подканили да излезе на стените. Взели сте портупея и плаща му, преструвайки се, че ще му помогнете да си ги сложи. И така, Рослин се е обърнал с гръб към вас, за да му облечете наметката. В този момент вие сте пуснали дрехата на земята, измъкнали сте камата от портупея му и сте я забили в сърцето му. След това сте завлекли тялото му до отворения прозорец и сте го изхвърлили в нощта. Всичко това едва ли ви е отнело повече от няколко мига. После сте оставили неистинския ключ на масата, взели сте този от стаята и сте заключили вратата отвън. Накрая се появихте в двора и се постарахте да ви забележа.

— На следващата утрин отново оставихте Дьо Монтегю да се погрижи за трупа, а вие се качихте с мен в стаята на Рослин. Заехте се да събирате вещите му в онова плетено кошче, но истинската ви цел е била да размените фалшивия ключ с истинския. След като сте го направили, вие сте си отдъхнали — с това отмъщението ви е приключило. Петимата аквили бяха мъртви, всичките политнали от върховете на славата към страховитата паст на смъртта. После графовете атакуваха замъка отвън, а вие — отвътре. Хората започнаха да чуват разни странни шумове и крясъци, уж издавани от свръхестествени създания, които не ви е било трудно да наподобите — като доминиканец често сте си имали работа с вещери и магьосници. След това замърсихте кладенците, а накрая подпалихте и хранителните ни запаси. Въпреки това никой не ви заподозря. Та кой би се усъмнил в личния изповедник на краля?