Притъмняващото небе [bg]

Хвърлих един поглед към слушателите си. Господарката ми беше свела глава, а Дънивед се беше извърнал леко встрани. Лицето му изглеждаше крайно съсредоточено. После доминиканецът зае предишната си поза, сключи ръце и се обърна към мен.

— Но Лейгрейв трябва да е бил доста подозрителен след смъртта на близкия си приятел Ланъркост… — заяви той.

— Защо да е подозрителен, братко? Лейгрейв ви е вярвал безрезервно. Пък и защо да се съмнява във вас — в неговите очи вие сте били просто един доминикански свещеник, готов да помогне на всеки нуждаещ се. Освен това сигурно е знаел за огромната утеха, която сте донесли на другаря му Ланъркост. Разбира се, не знам как точно сте го хванали в капана си, но мога да предположа. Вероятно сте го убедили, че трябва да си поговорите някъде на насаме, и сте му предложили да се качите в камбанарията. Там, уверили сте го вие, сте щели да бъдете далеч от очите и ушите на разни любопитни люде, а освен това сте щели да се огледате наоколо, за да потърсите някаква следа, водеща към убиеца на Ланъркост — за миг аз замълчах и се вгледах в суровото лице на доминиканеца; той обаче не трепна. — Все едно — продължих аз, — някак сте успели да подмамите Лейгрейв в камбанарията. Там сте го ударили по главата и сте го убили. После сте нагласили тялото му на перваза. Явно сте искали да създадете впечатлението, че орлето се е самоубило, така че сте смъкнали ботушите от краката му и сте ги притиснали към каменния перваз, оставяйки два кални отпечатъка. Но във връзка с това допуснахте грешка. След като сте оставили фалшивите следи, вие сте върнали ботушите на мястото им и сте оставили трупа да лежи на перваза. При следващото разклащане на камбаните той е щял да се изхлузи оттам и да падне в двора на църквата като камък. Така го описа и огнярчето — Лейгрейв не бил издал никакъв звук при падането си от камбанарията. Просто бил полетял надолу като ранена птица — аз се обърнах и посочих към гибелна кула, извисяваща се на фона на вечерното небе. — По моя молба, Дьо Монтегю взел едно сламено чучело, а после — за огромна изненада на игумена и добрите братя — го облякъл и се качил в кулата заедно с него. Наместил го на перваза и зачакал — усмихнах се. — Когато камбаните забили, чучелото паднало. Така и очаквах да стане. Всъщност, това е единственото логично обяснение. А и както казах, кой би се усъмнил в един безобиден свещеник? Но, разбира се, вие невинаги сте били такъв, нали, братко?

Дънивед се ухили, сякаш изведнъж си беше спомнил нещо смешно.