Черната вдовица [bg]

— Какво друго има в графика му освен срещата в Белия дом с президента и официалната вечеря? — попита Габриел.

— Коктейл във френското посолство — отговори Русо.

— Отменете го.

— Той отказва да прави каквито и да е промени в графика.

— Колко смело от негова страна.

— Изглежда, че и той точно така мисли.

— Колко скоро можеш да дойдеш тук?

— Пристигам в понеделник вечер с първия екип. Ще отседнем в „Четири сезона“.

— Да се видим на вечеря?

— Готово.

От посолството Габриел отиде в тайната квартира за няколко часа крайно необходим сън. Картър го събуди в късния следобед.

— Готови сме — беше всичко, което каза.

— Говори ли с президента?

— За около минута-две.

— Как прие новината?

— Толкова добре, колкото може да се очаква.

— Моето име беше ли споменато?

— О, да.

— И какво?

— Праща ти поздрави.

— Само това ли?

— Поне знае името ти. Мен все още ме нарича Андрю.

Габриел се опита пак да заспи, но не се получи, затова си взе душ и се преоблече. После, придружен от охраната от Управлението, излезе от тайната квартира в последните светли минути от деня. Въздухът бе натежал от приближаваща буря; меднозлатисти листа покриваха червените тротоари. Пи кафе със сметана в сладкарница на Уисконсин Авеню и след това тръгна през Ист Вилидж на Джорджтаун към Ем Стрийт и нейните многобройни магазини, ресторанти и хотели.

Да, мислеше си той, онези щяха да имат други екипи и други цели. И дори да успеят да предотвратят атентата на д-р Лейла Хадауи, най-вероятно след няколко дни пак щеше да има американци, загинали в собствената си страна. И то заради идеология и вяра, родени в регион, който повечето от тях не можеха да намерят на картата. Нямаше как да се разберат разумно с врага, нито да го отпишат. Врагът не се усмири след американското оттегляне от ислямския свят. Америка може и да си бе тръгнала от Близкия изток, мислеше си Габриел, но Близкият изток я бе последвал у дома.

Изведнъж небесата сякаш се продъниха и ненадейният порой накара пешеходците по Ем Стрийт да се разбягат в търсене на подслон. Габриел ги погледа известно време, представяйки си, че те бягаха от нещо друго — мъже с дълги коси и бради, с фамилии, взети от родните им градове. Появата на джипа до тротоара го върна обратно в настоящето. Той се качи с подгизнало кожено яке и пое обратно към Ен Стрийт в дъжда.