Черната вдовица [bg]

47.

Аман, Йордания

Габриел се върна на улица „Наркис“ колкото да хвърли няколко дрехи в куфара. След това се качи на задната седалка на своя джип и поеха с бясна скорост през Западния бряг към летище „Кралица Алия“ в Аман, където един от самолетите „Гълфстрийм“ на Негово Величество бе зареден с гориво и готов за полет. Фарид Баракат се бе изтегнал на една от кожените седалки с разхлабена вратовръзка, изглеждаше като доволно юпи в края на тежък, но печеливш ден. Самолетът започна да рулира още преди Габриел да се настани и миг по-късно вече бе във въздуха. Все още набираше скорост, когато прелетя над Йерусалим.

— Погледни селищата… — Фарид посочи към редиците жълти улични лампи, които се спускаха по древните хълмове към Западния бряг. — С всяка година стават все повече и повече. Със скоростта, с която строите, Аман скоро ще стане предградие на Йерусалим.

Габриел обаче се взираше в нещо друго — стара варовикова жилищна сграда към края на улица „Наркис“, където жена му и децата му спяха спокойно заради хора като него.

— Може би това беше грешка — каза той тихо.

— Да не би да предпочиташ да летиш с „Ел Ал“?

— Мога да получа храна, която е кашер, и няма да ми се налага да слушам лекция за злините, идващи от Израел.

— Боя се, че нямаме кашер на борда.

— Не се тревожи, Фарид, вече ядох.

— Нещо за пиене? Какво ще кажеш за един филм? Негово Величество получава всички нови американски филми от приятелите си в Холивуд.

— Мисля, че просто ще поспя.

— Мъдро решение.

Фарид изключи лампата над седалката си, докато „Гълфстрийм“-ът напускаше израелското въздушно пространство, и скоро спеше дълбоко. Габриел никога не можеше да заспи в самолет — недостатък, който дори напълно спускащите се седалки не бяха в състояние да променят. Поръча си кафе гледайки отнесено глупавия филм, който течеше на личния му екран. И телефонът не му носеше забавление. Самолетът имаше безжичен интернет, ала преди да пресече йорданската граница, Габриел го бе изключил. По принцип беше по-добре да не се регистрира в мрежата на монарха или в някоя израелска.

На час път от източния бряг на Съединените щати Фарид спокойно се събуди, сякаш невидим иконом го бе потупал леко по рамото. Стана, отиде в личните покои на Негово Величество, където се избръсна, взе си душ и се преоблече в нов костюм с вратовръзка. Екипажът му донесе обилна английска закуска. Той вдигна капака на чайника и помириса. Чаят „Ърл Грей“ бе приготвен толкова силен, колкото искаше.

— За теб нищо ли? — попита йорданецът.

— Хапнах, докато ти спеше — излъга Габриел.

— Можеш да ползваш покоите на Негово Величество.