Невидимия [bg]

Тя продължи:

— „Метаморфози“… Това е една книга за промяната. За това — как хората се превръщат в други хора, в животни, дървета и неодушевени предмети. Някои от разказите на Овидий са трагични, но всичките имат едно общо нещо. — Тя замълча за миг и добави с по-висок глас: — Магията!

И изчезна с ярък блясък в облак дим.

През следващите четирийсет минути Кара омагьосваше публиката със серия от илюзии, основани на различните поеми в книгата. Райм съвсем се отказа да следи движенията ѝ. Разказът ѝ го заплени напълно. Ала дори да не се беше поддал на чара ѝ и да следеше най-внимателно ръцете ѝ, той пак нямаше да разкрие метода на нито един от триковете ѝ. След бурни аплодисменти и един бис, през който тя бързо се преобрази в слабичка възрастна жена и отново придоби истинския си вид, Кара напусна сцената. Появи се след пет минути по дънки и бяла блуза и слезе сред публиката, за да поздрави приятелите си.

Друг продавач от магазина беше сложил масичка с вино, кафе, безалкохолни и бисквити.

— Няма ли уиски? — попита Райм.

— Съжалявам, не — отвърна брадатият младеж.

Сакс взе чаша вино и кимна на Кара, която се присъедини към тях.

— Хей, това е чудесно — възкликна младата жена. — Не ви очаквах.

— Какво да кажа? — отвърна на свой ред Сакс. — Беше фантастично.

— Отлично представление — похвали я Райм, като гледаше към масичката с напитките. — Том, дали няма да се намери някакво уиски тук?

Том се обърна към Кара:

— Не можеш да му угодиш. — Взе две чаши вино, пъхна в едната сламка и я постави пред работодателя си. — Или това, или нищо, Линкълн.

Райм отпи глътка и отбеляза:

— Последният номер с преобразяването ми хареса. Не го очаквах. Дори се разтревожих да не се превърнеш в пеперуда накрая.

— И правилно. Нали помниш, от мен можеш да очакваш неочакваното.

— Кара — намеси се Сакс, — защо не опиташ в „Сирк фантастик“?

Илюзионистката се засмя, но не отговори.

— Не, наистина. Представлението ти беше отлично — настоя полицайката.

— Всяко нещо с времето си — замислено отвърна момичето. — Няма закъде да бързам.

— Хайде да хапнем яйца на очи — предложи Том. — Няма да са, както аз ги правя, но умирам от глад. Джейнин, идваш ли с нас?

Едрата жена отговори, че ще ѝ бъде много приятно, и предложи едно ресторантче наблизо.

Кара обаче отказа с оправданието, че трябвало да поработи още и да упражни някои от фокусите, които не била изпълнила много добре по време на представлението.

— Стига, момиче — намръщи се сестрата. — Каква ти работа?

— Само за един-два часа. Приятелят на господин Балзак ще дава представление тази вечер и той ще затвори магазина рано, за да отиде да гледа.

Сетне илюзионистката прегърна Сакс и ѝ каза довиждане. Размениха си телефонните номера и си обещаха скоро да се видят. Райм отново ѝ благодари: