Невидимия [bg]

— Да си играя на частен детектив? Ще имам какво да разказвам на внуците си… Хей, свободна ли си тази вечер? Господин Балзак излезе с приятеля си. Аз ще се видя с някои мои приятели в Сохо. Искаш ли да дойдеш?

— С удоволствие. Може… — Сакс замълча и погледна над рамото на Кара. — Здравейте.

Кара се обърна. Майка ѝ гледаше изпитателно полицайката.

— Тя всъщност не разбира нищо — обясни младата жена.

— Беше през лятото — рече старицата. — През юни, сигурна съм.

Затвори очи и се отпусна в леглото.

— Добре ли е?

— Временно е така. Скоро ще се оправи. Понякога приказва смешни неща. — Кара погали старицата по ръката и попита Сакс: — А твоите родители?

— И моето положение е като твоето. Баща ми почина. Майка ми живее близо до мен в Бруклин. Може би твърде близо, за да съм спокойна. Но сме постигнали… разбирателство.

Кара знаеше, че разбирателството между майка и дъщеря е сложно като международен договор, и затова не полюбопитства. Щеше да има време за това по-късно.

В стаята прозвуча силно пиукане и двете жени посегнаха едновременно към пейджърите си. Беше пейджърът на Амелия.

— Изключих си мобилния, когато дойдох — обясни тя. — На входа имаше знак, че са забранени. Може ли да се обадя?

— Разбира се.

Сакс вдигна слушалката и набра; Кара се зае да оправя завивките на майка си.

— Помниш ли онова пансионче в Уоруик, мамо? Близо до замъка.

„Помниш ли? Кажи ми, че си спомняш!“

— Райм. Аз съм — заговори Амелия.

След няколко секунди попита стреснато:

— Какво? Кога?

Кара се обърна към полицайката. Амелия я гледаше и клатеше глава.

— Веднага идвам… С нея съм. Ще ѝ кажа.

Сетне затвори.

— Какво има? — попита Кара.

— Явно няма да мога да дойда с теб и приятелите ти. Пропуснали сме някакво ключе или телчица. Уиър се освободил от белезниците в ареста и се опитал да вземе пистолета на един от надзирателите. Убит е.

— О, Боже!

Амелия тръгна към вратата.

— Трябва да извърша огледа. — Спря и погледна Кара. — Знаеш ли, тревожех се, че ще избяга преди процеса. Този човек беше прекалено способен. Сега обаче мисля, че си получи възмездието. О, а за сметката… Каквото решиш, че трябва да ни вземеш, можеш да го удвоиш.