Невидимия [bg]

— Център за възстановяване от тежки травми — преведе Том.

— Аз го наричах „Изрод-хотел“ — обясни Райм.

— Но на него му доставя удоволствие да е циничен — добави болногледачът.

— Работила съм в отделение за травми на гръбначния стълб. Най-много ни харесваха пациентите, които се държат провокативно. Кротките и веселите ни плашеха.

„Защото — помисли си Райм — те карат приятелите си да им сипят сто милиграма секонал в чашата или, ако могат да движат ръцете си, развъртат кранчето за газта.“

— На четвъртия ли прешлен имате травма? — попита Джейнин.

— Да.

— И сте свалили дихателния апарат. Браво.

— Майката на Кара тук ли е? — поинтересува се Сакс и се огледа.

Джейнин смръщи вежди:

— Ами… не.

— Тя не идва ли да я гледа?

— Майка ѝ не е много запозната със заниманията на Кара — отговори предпазливо негърката.

— Кара ми каза, че е болна — отбеляза Райм. — Състоянието ѝ по-добро ли е сега?

— Да, малко по-добро.

Тук има някаква тайна, досети се Райм, но тонът на сестрата ясно даваше да се разбере, че няма намерение да обсъжда състоянието на пациентите си с непознати.

Лампите изгаснаха и публиката утихна.

На сцената се качи белокос мъж. Въпреки възрастта и признаците за нелишен от пороци живот (нос на пияница и покафеняла от цигарен дим брада) погледът му беше остър, Стойката — изправена, и той стоеше пред публиката със самочувствието на артист. Застана до единствения декор на сцената — дървена имитация на древноримска колона. Обстановката беше скромна, но старецът носеше хубав костюм в съгласие с неписаното правило, че когато е пред публика, човек винаги трябва да е на ниво.

Това явно беше прословутият наставник на Кара, Дейвид Балзак. Той не се представи, но огледа продължително публиката и спря поглед върху Линкълн Райм по-дълго, отколкото върху когото и да било друг. Нищо обаче не подсказваше какво си мисли.

— Днес, дами и господа — заговори той, — имам удоволствието да ви представя една от най-обещаващите си ученички. Обучавам Кара вече повече от година. Тя ще ви покаже някои от най-тайнствените номера в историята на нашата професия, част от които са мои, а други — лично нейни. Не се изненадвайте — добави, като погледна право към Райм, сякаш говореше на него — и не се плашете от нищо, което ще видите днес. И така, дами и господа… представям ви… Кара.

Райм реши да наблюдава представлението от гледната точка на учен. Щеше да се опита да разгадае метода на триковете ѝ. Все пак Кара имаше известна преднина в тази игра на котка и мишка, в която дори не подозираше, че участва.

Младата жена излезе на сцената. Носеше прилепнало по тялото черно трико, изрязано във формата на полумесец на гърдите, и блестящ, прозрачен воал. Кара беше привлекателна, но този бляскав костюм я правеше дори съблазнителна. Тя се движеше като танцьорка, пъргаво и плавно. Последва дълга пауза, през която илюзионистката оглеждаше публиката си, сякаш изучаваше лицето на всеки от присъстващите. Започна да се усеща напрежение.