Невидимия [bg]

— Не се получи — започна спокойно Грейди.

— Кое? — попита Констабъл. — За онзи глупак Суенсън ли става дума?

— Не, става дума за Ерик Уиър.

— Кой?

По лицето на затворника се изписа искрено учудване.

Прокурорът обясни за опита за покушение от бившия илюзионист Ерик Уиър.

— Не, не, не… Нямам нищо общо със Суенсън. И нямам нищо общо с това.

Затворникът се втренчи в издрасканата маса. Пред ръцете му имаше някакви надписи, изстъргани в сивата боя.

— Нали ви казах вече, Чарлс, някои мои познати от близкото минало се самозабравиха. Те гледат на вас и щатските власти като на врагове, съюзници на евреите, негрите и всички останали. Изкривяват думите ми и ме използват като извинение да действат против вас. Отново повтарям. Нямам нищо общо с това.

Рот се обърна към прокурора:

— Да не си играем, Чарлс. В момента пипате напосоки. Ако имате улики, свързващи клиента ви с разбиването…

— Този Уиър уби двама души вчера — и един полицай. Това го прави сериен престъпник.

Констабъл подскочи. Адвокатът му отбеляза хладно:

— Съжалявам за това, но забелязвам, че не предявявате някакви обвинения към клиента ми. Защото нямате никакви доказателства за връзка между него и Уиър, нали?

Грейди не коментира тези думи, а продължи:

— В момента преговаряме с Уиър да свидетелства.

Констабъл се обърна към Сакс. Изглеждаше безпомощен, гледаше я умолително. Може би очакваше да заговори с гласа на разума. Тя обаче запази мълчание, Бел също. Не беше тяхна работа да спорят със заподозрените. Детективът присъстваше, за да пази Грейди и да следи за информация, подсказваща за други замислени покушения. Сакс беше дошла да наблюдава Констабъл и да научи още подробности за него и неговата група, които да им помогнат за формулирането на обвиненията срещу Уиър.

Освен това този човек ѝ беше интересен — всички го смятаха за истински злодей, а той се държеше разумно и проявяваше пълно разбиране и дори загриженост за случилото се през последните няколко дни. Райм гледаше само уликите, нямаше търпение да изследва поведението и мисленето на престъпниците. Сакс обаче проявяваше голям интерес към въпросите на доброто и злото. Дали пред нея седеше невинен човек, или един бъдещ Хитлер?

Констабъл поклати глава:

— Вижте, няма логика да наемам хора да ви убиват. На ваше място ще дойде друг прокурор. Процесът пак ще се състои, но срещу мен ще има и обвинения за убийство. Защо да го правя? Каква причина имам да ви убивам?

— Защото сте негодник, убиец и…

Констабъл го прекъсна разпалено:

— Много неща преживях, господине. Арестуваха ме, унижиха ме пред близките ми, тук се отнасят зле към мен и пресата ме хули. А знаете ли кое е единственото ми престъпление? — Той погледна Грейди в очите. — Че задавах неудобни въпроси.