Тетрарх [bg]

— Мериуен, Лилиуен! Къде бяхте? Смятахме, че сме ви изгубили.

Мериуен не можа да сдържи сълзите си.

— Върнахме се вкъщи, мамо, но вас ви нямаше. Толкова се страхувахме…

— Но сте изпълнили поръчението. Момичетата ми! — Жената прегърна Мериуен, после сестра й.

— Къде е татко? — неспокойно попита Лилиуен.

— И той е тук — каза жената. — Троист! Намерих ги!

Набит, красив мъж в лейтенантска униформа си проправи път през тълпата, сияещо усмихнат.

Той също прегърна дъщерите си и се накани да отведе семейството си, но Мериуен го спря:

— Почакай, татко. Трябва да благодаря на този човек…

Лейтенантът се извъртя, огледа Ниш и очевидно не остана особено доволен от видяното.

— Кой си ти? — остро попита той, сбърчил горна устна.

— Казвам се Крил-Ниш Хлар, сър, и…

— Щом си помогнал на дъщерите ми, благодаря ти. — Троист посегна към джоба с монетите си.

— Татко, той ни спаси! — намеси се Лилиуен. — Двама отвратителни мъже ни отвлякоха в гората, а…

— Какво? — Лейтенантът се вцепени и веднага се обърна към тях. — Добре ли сте? Направиха ли ви нещо? Кълна се в небесата, ако…

— И на двете ни няма нищо — спокойно каза Мериуен. — Но само защото Ниш ги нападна с чука си.

— Опиши ми ги — възкликна бащата, поглеждайки към механика. — Ще се погрижа да увиснат.

— Мъртви са — тихо каза Ниш. — Аз строших врата на единия от тях, а другият бе ударен по главата от дъщеря ви, докато ме удушаваше. — Крил-Ниш дръпна яката си надолу, за да покаже следите по гърлото си.

— Вечно ще съм ти задължен. Назови възнаграждението си — и ще го имаш.

— Не искам награда. Но… виждам, че вие сте офицер. Може би бихте могли да ми помогнете.

— Така ли? — предпазливо отвърна Троист.

Ниш отново снижи глас.

— Става въпрос за нещо изключително важно. Трябва да разговарям с някой от висшестоящите военни, градоначалника или представител на Съвета.

Троист отново го огледа.

— Ти не си тукашен.

— Идвам от Ейнунар.

Ниш не каза друго. Не знаеше кому може да се довери, а носените от него новини бяха изключително важни.

— Градоначалникът на Кундизанд не е тук. Същото важи и за представителите на Съвета. Перквизитор Унибас беше в Никеранд по време на нападението и до момента никой не знае нищо за него. Страхувам се, че и ние сме в същото положение като теб. — Лейтенантът уморено поклати глава.

— Ами войската? — попита механикът.

— Избита. Или пръсната във всички посоки. Лиринксите обожават най-напред да изпращат летци срещу командните шатри. Всички старши офицери са мъртви. Това е и причината за този хаос. Ако не бях в отпуск, аз също щях да бъда разкъсан.

Отчаянието отново сграбчи Ниш. Той нямаше пари, документи, приятели. Ако не се погрижеше за крака си, най-вероятно щеше да го изгуби. Трябваше да се довери някому, този лейтенант изглеждаше честен. Освен това по децата можеше да се определят много неща за родителите. Мериуен и Лилиуен бяха будни, находчиви и добре възпитани. Той погледна Троист в очите.