Офицер и пешка [bg]

Виждах, че го боли да си спомня за това. Каквото и да бе измъчвало съвестта му, беше на път да изскочи на повърхността. Изражението на лицето, тонът, дори стойката на тялото му показваха, че говори истината.

— През януари шейсет и осма Мартин разказа на Корета за любовните си афери. Тя отдавна знаеше в душата си, че той кръшка, още отпреди от ФБР да й бяха пратили онези записи. С времето двамата се бяха отдалечили. Много хора не си даваха сметка, че при цялата си напредничавост по въпросите на расовите отношения вкъщи Мартин е отявлен сексист. Той смяташе, че мястото на жената е да ражда и да отглежда деца. Докато Корета се стремеше към по-активна роля. Тя искаше да пътува с него. Той живееше под прожекторите, а това в известна степен я унижаваше. Заплатата му не беше висока, а Мартин не приемаше пари и подаръци от никого. Той дари за благотворителност дори петдесет и четирите хиляди долара от Нобеловата си награда, които тя се надяваше да спестят за образованието на децата. Двамата никога не ходеха на почивки и рядко излизаха заедно, за да се видят с хора. Неговият живот беше Движението, но Движението беше започнало да го изоставя.

Никога преди не бях чувал тези подробности за живота на Кинг.

— Когато се срещнахме за пръв път, ти ме пита що за човек е бил Мартин. Аз ти казах: огнена личност, със силно его. Жаден за признание, за обожание и респект. Всичко това е така. Спомням си, когато в началото на шейсет и осма според едно допитване на „Галъп“ той беше изпаднал от челната десетка на най-обичаните американци, това дълбоко го нарани. По онова време и „Християнски лидери“ вече не събираше толкова много средства от дарения заради антивоенните му позиции. Университетите оттегляха поканите си за лекции. Издателите не се надпреварваха да сключват договори за книги с него. Като цяло, Движението за граждански права се бе разделило на две фракции: онези, които се придържаха към линията на неподчинение без насилие, и другите, които призоваваха за по-радикални действия. Насилието започваше да взема превес, а от това Мартин го болеше душата. Когато пристигнахме в Мемфис на трети април шейсет и осма, той вече беше политически труп.